Легенди за Асеновград

 Легендата за Коледното видение

„До началото на миналия век всяка Бъдни вечер на Коледа след полунощ църквата на Асеновата крепост придобивала старият си вид и засиявала мистично. Камбаната на църквата биела хармонично. Чувало се ангелското пеене на псалти от храма и от цялата околност миришело на тамян. Една Бъдни вечер,  един човек от Станимака слизал от манастира Петрицос, за да избегне бурята, която вече го застигнала по пътя, се скрил под крепостта и зачакал да отмине снежната буря. Съвсем случайно стана свидетел на всичко, което ставало и всичко, за което се говорило. Любопитството му надделяло и решил да види какво се случвало, приближил се до църквата и я видял в цялото си величие. Видял ужасно много хора, християни, облечени в дрехи от други времена и чул службата изпълнявана от един свещеник и един псалт. Човекът чул свещеникът да споменава императора с цялата си дворцова свита, патриарха и генерал Вриенос с цялото му семейство. След преминаването на кръста, литургията била изпълнена много бързо и след като свещеникът прочел всички молитви, рекъл „Амин“,  моментално всичко изчезнало и църквата върнала в предишното си състояние, в което станимаклии я виждат“.

***

Тази била последната служба, на която служил свещеникът Антимос, изпълнявайки наложеното му от Бога посмъртно наказание, за да си изкупи греха. Защото, когато преди 500 години бил поканен от генерал Вриенос от Станимака, за да служи на Коледа в крепостната църква „Св. Богородица“, където щели да присъстват всички началници на Родопските крепости, той съкратил службата, за да може по-бързо да седне на богато устроената трапеза от генерала и след като се наял до насита, умрял от сърце (може би получил сърдечен удар). Свещенникът Антомис не успял да се разкае за греховната си постъпка. Така, след като душата му се изкачила на небето, всевишният го наказал,  заповядвайки му 500 години поред в същата тази църква и по същото време да изпълнява цялата служба нормално, без съкращения. Светата коледна служба трябвало да се изпълнява и от всички онези, които са сторили същият грдях през време на службата

(Из "Легенди и предания от Асеновград на Ганка Маринова)

---

Св. Богородица и Исус Христос 

Едно време Св. Богородица бягала с Исус Христос, защото искали да го убият. Тя се спряла  на мястото на сегашният град Станимака(Асеновград). Тук нямало вода да окъпе детето си и затова тя помолила Господ Бога. Бог пратил вода в такова изобилие, в което и днес я няма в града. След като окъпала детето си в каменното корито, приспала го и сама легнала. Рано в зори Богородица пробудила детето с думите: "Стани, стани, майко, пак да бягаме" .
От думите на Св. Богородица идва старото име на Асеновград - Станимайка.  (Из "Легенди и предания от Асеновград на Ганка Маринова)

Едно по известно тълкуване за старото име на Асеновград – Станимака идва от една легенда. Според нея в Асеновата крепост се е крил последният християнски цар Костадин. Докато стоял в крепоста, а майка му пържела риба, дошъл един войник и му съобщил, че крепостта е под обсада и скоро ще бъде превзета, но той не повярвал. Войникът идвал няколко пъти със същата новина, но царят казал, че когато рибата в тигана оживее, тогава той ще повярва. Изведнъж рибата оживяла и царят, казал на майка си: “Стани, майко, да бягаме” и оттам “стани, майко” се превърнало в Станимака – старото име на Асеновград. По-нататък преданието разказва, че цар Константин имал дълга коса и при бягството си към Пловдив, където е живяла неговата сестра, косата му се закачила за клоните на един орех при село Куклен. Тази местност се нарича "Честитите орехи". При закачането главата му се откъснала и увиснала на дървото, а трупът без глава пристигнал в Пловдив на коня.Друго предание допълва легендата по следния начин:Когато турците все повече и повече приближавали до крепостта, майката на цар Константин пържела риба. Царят рекъл: "Ако рибата в тигана оживее, тогава и турците нас ще хванат". И рибата по чудо оживяла и се плеснала във водата. Като видял това, царят рекъл на майка си "Стани майко, да бягаме".(1)

Друга легенда за старото име на градът се свързва с кризата в Османската империя през 1403-1413г., след смъртта на Баязид I синовете му Муса(или Иса), Сюлейман и Мехмед започнали война за престола.  След като Мехмед убива братята си и се възкачва на престола, решава да накаже българите в Асеновградско за това, че са вдигнали бунт и са воювали с брат му Муса. Цялото население на градът насила са накарани да легнат върху една нива. Всички са били овършени с кремъчни "плугове" . И от там "стани да видиш мъката" или "стани виж мъката" - Станимъка.