Защита за ръцете и краката

В тази статия ще посоча няколко примера за използвани протектори и защити за ръцете и

краката на Балканите.

По иконите и стенописите, светите воини са изобразени без такива защита по ръцете и 

краката. Лично мое мнение е, че може би нарочно са нарисувани така - според каноните и 

изискванията на църквата.

Още римляните и древните гърци са имали вид защита на краката, дори и на ръцете.

Като се има предвид, че в една битка много често най - уязвимите места са именно ръцете и 

краката. Не могат да бъдат оставени незащитени.

Предпазителите за ръцете предимно били направени от желязо(1), но са използвани и други 

материали(2), навярно дори и дърво(3), специално обработена кожа(4) или плат с 

допълнителна подплата, еквивалент на гамбезона, като много често за допълнителна защита 

над подплатата се е пришивала плетка от халки.

Във Византия защитите за долната част на краката / наколенници са известни под различни 

имена. Обикновено те започват от над глезена и стигат до коляното, тъй като защитата на щита 

свършвала най - често там. Пехотинците са носили ризници до коленете, затова са имали 

нужда от защити за краката под тях. Катафрактите също са носили наколенници и защити за 

краката, въпреки че според източниците техните ризници са стигали до глезените.

Материалът, от които са се правили наколенниците и защитите за краката са метал, говежда 

кожа и много рядко от дърво. Срещали са се и защити за краката изковани от мед, но те били 

изключително редки. Навярно наколенниците и защитите за краката на византийците били 

изработени от цяло парче метал, наподобяващи гръцките. Много често те не са били от едно 

парче, а били изработени от няколко тесни надлъжни наколенници занитени за подплатена 

подложка или говежда кожа(5), както е показано на първото изображение:

Кана N2 от съкровищницата на Наги Сент Миклош (VIII - IX в.), Табло VIII , стр. 307

Да обърнем внимание първо на ръцете и краката.

Добре се виждат защитите на ръцете и краката. Занитени метални пластини за кожена 

подложка, като пластините са занитени и за двата края на подложката.

Тук искам да обърна внимание и на някои други елементи от изображението.

Ризницата на конника стига до под коленете му. Разбира се тук може леко да се спекулира. 

Това може да са ризничеви чорапи или дължината на самата ризница, както Таксиархис 

Колиас описва в своята книга "Византийски оръжия", според когото ризниците на 

византийските катафракти са стигали до глезените им. Ризниците са били до коленете им, а 

когато възседнат коня ризниците им падат до глезените им. Тук при това изображение може 

би така се е получило.

Тук също се вижда, че плененият войник има ризничево покритие на краката. Добре се вижда, 

че това не е част от ризницата, а отделни ризничеви чорапи. Ето още един вид сравнително 

добра протекция за крайниците.

Ето една сравнително добра реконструкция на подобни защитите за ръце. Тези тук са занитени 

една за друга пластини без кожена подложка, отново добър вариант.

Като всъщност реконструкцията на тези защити за ръцете са подобни на варяшките, наемниците във Византийската империя. 

Днешна Турция, 11-12 век

При този стенопис се вижда, че воинът носи ламеларни протектори за ръцете.

Защитите под китките са отново от ламеларни пластини, но сравнително по-малки от

останалите, очевидно с оглед на подвижността. 

Ламеларната защита между лакътя и рамото е направена от по-големи ламеларни пластини.

Нямам пример за реконструкция на протекторите под лакътя. Но мога да покажа своята

реконструкция на защитите под раменете, които наподобяват всъщност ламеларни ръкави.

Единственото отклонение, което съм направил е, че съм добавил един допълнителен ред от 6

пластини.

Бозубанди намерени при археологически разкопки при Белгород, днешна Украйна. Датирани 1200-1240 г.

Противно на всички твърдения, в България и на Балканите се срещат базубанди - ковани
защити за ръцете стигащи и покриващи лакътя.  Базубандите са типично източна защита за
ръцете. Правени са много реконструкции на базубанди, но все още няма такава на показаната
по-горе находка.

Стенопис в старата катедрала във Вероя. от първата половина на 13 век.

Въпреки лошото качество на изображението, на стенописа се вижда много добре, че войникът 

носи чорапи изработени от халки - ризничеви чорапи. 

Ризничеви чорапи са намерени през 1927 г. на археологически разкопки в Брацигово ; 

чорапите са открити в масов гроб. Датирани са от ПБЦ, като очевидно са византийски.

Запазени размери дължина 84 см, ширина на горната част 28 см., дължина на ходилото 30 см, 

тегло 3,7 кг.

Византийският император Василий II , който носи подобен наколеник, като този на Георги I

Георги I бягащ от византийските войски на Византийският император Василий II при събитията от 1021-1022г.

Горните две изображения са от Скилица. Виждат се добре изразените протектори от глезените 

до колената на двамата конници. Три реда метални шини занитени, може би, за подложка от 

плат или по-вероятно от кожа.

Мое скромно мнение е, че може би тези наколеници представляват ламеларни пластини, 

занитени за кожена подложка, подобно на защитите за ръце на изображението на Св. Георги 

от днешна Турция по-горе.

Стеатитова икона от 950-1000 г. на Свети Димитри

Друг вид протекция  на долната част на краката под коленете наподобява вплетени метални 

пластини или може би ламеларни пластини с резличен размер редувани - широка с тясна 

ламеларна пластина. В двата края на протекторите ламеларните пластини са шнуровани с 

кожени ленти.

Стеатитова икона от 11 век

При този пример добре се вижда, че светецът воин носи ковани протектори, защити на 

краката, подобни на носените от римляните, гърците и т.н.

Кованите защити тук покриват предната част на краката под коленете, включително 

глезените.

При ръцете обаче няма никакви защити, вижда се, че това, което се подава от ламеларния 

ръкав е ръкавът на ризата, носена отдолу.

Тази икона не е изолиран случай

Още подобни икони:

Табло XIV във "Византийски оръжия", Таксиархис Колиас

1. Стеатитова икона със Св. Димитър от   XI в.; Лувър. 

2.Стеатитова икона със Св. Воин от XIV в.; Cabinet Des Medailles, Paris

Източници

(1) Maur, I 2, 23 (78); LT VI 3 (1277 и сл.)

(2)  LT V 3 (1174 и сл.)

(3) LT VI 25 (1425 и сл.)

(4) Syll. Tact. 39, 2; 

(5) "Византийски оръжия", Таксиархис Колиас