Историческите извори за средновековната Българска история са малко или недостатъчни. Поради трудните времена, голяма част от домашните историческите извори са заличени и унищожени. Част от писмените сведения са изнесени от Българската територия още по времето на Средновековието.
Изворите, с които разполагаме наблягат на политическите събития и процеси. Малко от писмените източници обръщат внимание на снаряжението и въоръжението на българската войска в средновековието.
Тези фактори оказват отрицателна роля в опитите да се направи една реалистична картина на българската армия от средните векове, нейната структура и прочие. А реконструирането й почти невъзможно.
Изворите по произход се делят на:
- Домашни
- Чужди
Историческите извори, които aз като реконструктор използвам са (по степен на тежест):
- Археологически
- Писмени
- Художествени
Като подход към източниците, е добре една информация да се срещне при различни източници независими един от друг. Ако се черипи информация само от писмен източник , е добре да се извлече една и съща информация от поне трима автори, които са независими един от друг.
А когато се съчетаят писмени с художествени източници, трябва да се има предвид, колко са достоверни те - ако са стенописи, не бива да се доверяваме напълно.
Археологически
Археологическите източници са с най - голяма тежест както отбелязах малко по-горе.
Като и тези източници понякога не дават ясна информация и се срещат грешки. Поради лошото им състояние или местоположението им на намиране, понякога не води до точна информация.
Въпреки трудностите, този вид находки са неоспорими източници за реконструирането на въоръжението и снаряжението на Българската армия и елит.
(из. 1) Находки от пернишката крепост.
(из.2 ) Ризничев чорап намерен в масов гроб в Брацигово.
(из. 3) Ризница от 15-16 век
(из. 4) Шлем и част от ламеларен доспех от Пернишката крепост
Датирани средата на XII век до първата половина на XIII век
(из. 5) Сервелие намерено при разкопки в Търново (датировка средата на XIII в.)
Писмени
Писмените източници са съществен фактор за извличане на информация за хората и структурата на обществата в средните векове. От този вид източници, рядко се среща информация за снаряжението и въоръжението. Най - често тази информация се споменава с термини и специфични названия, които днес може да значат едно, но тогава са значили съвсем коренно различно нещо. Този тип източници са съществен фактор проучването на военна структура, административни длъжности и прочие.
Документите са съществен писмен източник за отношенията на България с останалите държави и останалият свят.
Има сведения за търговски отношения между България и Генуа, между България и Венеция, България и Добровник, търговия на платове, дрехи, хартия, мастило, нападателно и защитно въоръжение.
Подходът към тях трябва да бъде отново много внимателен. Моят личен подход към тях се изразява в три фактора:
- Кой го пише
- С каква цел го е написал
- Кога го е написал
Ако примерно писменото сведение е писано от Византиец, когато пишат за Българите, ще използват отрецателни и негативни епитети. По такъв начин читателя остава с лошо мнение за Българите. Сякаш те са някакви диваци, кравожадни и безмилостни варвари.
Често византийските летописци наричат Българите - хуни, печинеги, авари, кумани. За да породът страх и погнуса у читателя.
Художествени
Не на последно място са и художествените източници, скулптури, стенописи и изображения по книгите.
Докато скулптурите и изображенията по книгите са сравнително достоверни, стенописите (според мое лично мнение) не са надежден източник.
До към XI началото на XII век църковните стенописи са сравнително достоверни (из. 6). Но не изцяло. Не можем да бъдем напълно сигурни, дали това което е изобразено на самият стенопис е характерно за даденият регион.
(из. 6) Византийски стенопис 11-12 век намиращ се в днешна Турция.
В този период ламеларните доспехи се използват все още масово и са основна защита, която е изключително надеждна за онова време.
В началото на 13 век. ламеларните доспехи вече постепенно и дори напълно отпадат от употреба. Но все още има спомен за този вид доспех. Като вече в стенописите се рисуват ламеларните доспехи по памет или по канон. Което ги прави изключително ненадеждни, като източник на информация за реконструкция.
Църковните стенописи по никакъв начин не могат да се определят като надежден източник. Нито за въоръжение и снаряжение, ни за ежедневие показано на тях.
Ето един пример, как археологически източник(из. 2) съчетан с художествен дава пълна картина за реконструкция(из. 7)
Докато ламеларът и раменете и полата са изключително ненадеждни, въреки лошото качество на снимката, се вижда, че войнът носи ризничеви чорапи. В началото на XIII век, ламеларите изцяло отпадат като употреба във въоръжението и снаряжението на България. Като е възможно, все пак(според мен) да са използвани от някой по-бедни войници, като алтернатива на снаряжение. През този период(XIII в.) започват да се връщат в масова употреба плетените ризници, като те покриват тялото до средата на бедрата, започват да се носят ризници с дълъг ръкав и ризничеви ръкавици. Като се използват ризничеви чорапи и ризничеви качулки, северлиета с ризничево забрао за тила и предшията(из. 5).
(из. 7) Стенопис от старата катедрала във Вероя, Първата половина на XIII в.
Тази традиция води началото си още от IX-X век, когато светците са били рисувани с (най - често)златни ламеларни доспехи, корони и прочие. По образец на византийските императори.
Мобилността на художниците не трябва да се подценява.
Често един владетел или феодал е канил майстор, за да ми изрисува тронната зала или някоя църква. Не трябва да се забравя, че голяма част от църквите в България са изрисувани от византийски майстори или български майстори обучаващи се във чужди школи.
Като заключение, бих добавил, че когато се прави една реконструкция, трябва да се търси информация в различните видове източници.
Никога да не се приема един източник(особено източник от изкуството) като чиста монета.
Към източниците винаги трябва да се подхожда критично и безпристрастно.
Няма коментари:
Публикуване на коментар