Реших да споделя с вас своите проучвания, изследвания и направени изводи за Българското снаряжение и въоръжение от Второто Българско Царство.
Относно подходът ми към историческите извори може да прочетете тук
Започвайки с възстанието на Асеневци. Тази първа статия ще обърна внимание на въоръжението и снаряжението на Българският елит в периода от 1185г. до 1241г. тоест тримата братя Асен, Петър и Калоян, като стигнем до Йоан Асен II.
Ясно е, че обикновените войници са се впускали в битка с един гамбезон (текстилна броня) и евентуално ризница. Бедните войници са слагали дори втори гамбезон , които е бил малко по-тънък и без ръкави. За оръжия са ползвали копия, брадви, боздугани и други по-евтини оръжия, които са били лесни за поддръжка. Имайте в предвид, че дори вилач(земеделски инструмент) може дабъде оръжие, при това изключително смъртоностно. Античните прашки са се използвали до към 16 век и са били изключително ефиктивни. Едно е да счупиш дървена дръжка на брадва, копие или боздуган, друго е, ако мечът ти се повреди - иска се изкусен майстор и средства...
Да се върнем към основната тема, а именно въоръжението и снаряжението на Българският елит.
Като започне първо от снаряжението от долу на горе.
ГАМБЕЗОН
Първата защита е както споменах по-горе гамбезонът . Toва е текстилна броня, изработва се от множество слоеве платове или подплатена с лен и памук. Дебелината е достигала до 2см. Между слоевете плат се слага памук или друг пълнеж. Ако този пълнеж е достатъчно плътен и дебел - дори да тръгнете само по гамбезон в битка, той е много добра защита. Този вид текстилна броня се носи под ризницата или под бронята, като има за цел да абсорбира удърите, също така да те предпази от самата броня/ризница. Често са се носили и гамбезони над ризниците за да не бъде нагрявана от слънцето, а също така допълнителният гамбезон е допълнителна защита. По-късно както на запад така и тук са започнали да изобразяват личните си гербове върху връхният гамбезон.
В този отрязък от време(1185 - 1241г.) гамбезоните са били практически подплатени туники, които са стигали до колената.
Под шлемовете са се слагали гамбезонни шапки или качулки, които са били на същият принцип.
РИЗНИЦА
Над гамбезонът се носи ризница от нитовани халки. С дълъг или къс ръкав. Ризниците са достигали до коленете, за да защитават бедрата, когато конник възседне коня си, ризниците са достигали до глезените така са защитавали цялата дължина на краката. Както е описано в "Византийски оръжия" от таксиархис Колиас. Като вече в XIII век ризниците са покривали цялото тяло. Ръкавите на ризниците са завършвали с ръкавици от същата плетка, както и крачоли за краката отново от същата плетка. Преди XIII век ризниците не са били изцяло нитовани, а само частично. В онова време металът не е бил толкова качествен колкото сега. Като дебелината на халките е варирала от 0,7мм до 1,5мм. А диаметъра на халките е варирал от 5.5мм до 10мм. С по-малък диаметър, всяка халка препокрива съседната, по този начин се създава плътна защита без слабо място. В XIII век се появяват плоските халки, като сегашните шайби, плоски халки с по-голям диаметър(по - голпм от 5.5 - 6мм), които препокриват съседните халки. По този начин защитата е дори още по-надеждна.
Плетката на самите ризници е била 4в1 или 6в1.
ЛАМЕЛАРЕН ДОСПЕХ
Над ризницата се носи Ламеларен доспех, това е доспех от метални пластини (ламели). ламелите са имали дебелина от 0,7мм до 1,8мм. Свързани помежду си посредством кожени шнурове. Тук при този доспех могат да се използва допълнителна кожена подложка, за допълнителна здравина. В допълнение с ламеларният доспех са се използвали и поли от ламеларни плочки. Която пола е защитавала бедрата и в зависимуст, колко е дълга е могла да покрие и коленете. Лемалрната пола е била свързана със самият ламелар или друг вариянт е е носила отделно посредством колан. Още едно допълнение към ламелара са ламеларните рамене. Тук отново са тези два варианта - да бъдат свързани към самият доспех или да се носят отделно прехващали са се към ризницата или отделен ремък към доспеха.
Има много варианти на тези рамене, аз съм избрал типът "ръкави"
ЗАЩИТИ ЗА ГЛАВАТА
По-горе споменах за гамбезонната шакпа, тя се носи под шлемът - служи за допълнителна защита и изолация на самият шлем от главата. Изработва се на принципа на гамбезона. Освен гамбезонната шапка , друг вариант е гамбезонна качулка, която да покрива и раменете тилът и гърлото.
Ризничева качулка - носи се над гамбезонната шапка или качулка. За да покрива и предпазва раменете, тилът и частта, която не е защитена от ламеларният доспех.
ШЛЕМОВЕ
Сигментните шлемове отпадат още в XI век. Тогава се появяват конични шлемове от едно цяло парче. Това показва, колко добри са станали средновековните майстори. До края на XI век се използват и сигментните шлемове, но вече те са остаряло снаряжение, ползвали са се от най - бедните войници. Като вече в XII век сигментните шлемове напълно отпадат от инвентара на средновековният български войник.
Тъй като тук говорим само за елитните български войници - феодални собственици, заможни боляри и прочие. Ще спомена само два вида шлемове.
Първият вид е Коничен шлем от едно цяло парче стомана намерен при археологически разкопки в Пернишката крепост. Подобни шлемове са открити в браничевската област, някогашна Българска територия, днес част от Сръбската държава. Аналози на този шлем има и във Франция и в Германия. Като горната част на шлемът е извит леко напред към лицето. Извивката е с различен градус на наклон, в зависимост опитът на ковача и евентуално инструментите, които е ползвал. Шлемът се е използвал от XII век до към първата половина на XIII век, има декоративни вежди, които при находката на от Перник са се сляли с останалта част на шлемът. В центъра са се слагали пера. Можете да видите моята репродукция на този шлем тук
Врторият шлем е отново изработен от едно като покрива горната част на главата. Този шлем се нарича сервелие. Възниква към средата на XIII век. носи се като скрит шлем. По-късно в XIV век той еволюира в базинет. Към тези шлемове са се прикачвали койф покриващ гърлото и тилът. Разбира се, имало е варианти с отделен ризничев койф.
Трети вариант на шлем е така нареченият кетъл, сигментен шлем с козирка. Носени са от пехотата. Козирката защитава от удари идващи от горе - от конница. Кетълите са се използвали предимно от копиеносците и по-леко снаряжените войници. Затова няма да обръщаме много внимание на тях.
Тук искам да вметна една мое тълкование, интерпретация. Българският калпак, който днес познаваме много добре, навлезнал така силно в нашите традиции и фоклор - идва точно от тези времена.
Във различни ръкописи се вижда как българите носят шлемове от едно парче още от 7-8 век. Според мен, това всъщност са шапки от кожа, които са пазили шлемовете от слънцето.
Над гамбезонът се носи ризница от нитовани халки. С дълъг или къс ръкав. Ризниците са достигали до коленете, за да защитават бедрата, когато конник възседне коня си, ризниците са достигали до глезените така са защитавали цялата дължина на краката. Както е описано в "Византийски оръжия" от таксиархис Колиас. Като вече в XIII век ризниците са покривали цялото тяло. Ръкавите на ризниците са завършвали с ръкавици от същата плетка, както и крачоли за краката отново от същата плетка. Преди XIII век ризниците не са били изцяло нитовани, а само частично. В онова време металът не е бил толкова качествен колкото сега. Като дебелината на халките е варирала от 0,7мм до 1,5мм. А диаметъра на халките е варирал от 5.5мм до 10мм. С по-малък диаметър, всяка халка препокрива съседната, по този начин се създава плътна защита без слабо място. В XIII век се появяват плоските халки, като сегашните шайби, плоски халки с по-голям диаметър(по - голпм от 5.5 - 6мм), които препокриват съседните халки. По този начин защитата е дори още по-надеждна.
Плетката на самите ризници е била 4в1 или 6в1.
ЛАМЕЛАРЕН ДОСПЕХ
Над ризницата се носи Ламеларен доспех, това е доспех от метални пластини (ламели). ламелите са имали дебелина от 0,7мм до 1,8мм. Свързани помежду си посредством кожени шнурове. Тук при този доспех могат да се използва допълнителна кожена подложка, за допълнителна здравина. В допълнение с ламеларният доспех са се използвали и поли от ламеларни плочки. Която пола е защитавала бедрата и в зависимуст, колко е дълга е могла да покрие и коленете. Лемалрната пола е била свързана със самият ламелар или друг вариянт е е носила отделно посредством колан. Още едно допълнение към ламелара са ламеларните рамене. Тук отново са тези два варианта - да бъдат свързани към самият доспех или да се носят отделно прехващали са се към ризницата или отделен ремък към доспеха.
Има много варианти на тези рамене, аз съм избрал типът "ръкави"
Тъй, като ламелара, не може да препази някои части на тялото , се носи допълнително плетена ризница под него.
Тук искам да добавя, че към 1240-50г. ламеларите постепенно започват да отпадат от въоръжението и снаряжението на българският елит. Ламеларният доспех е надеждна защита, но поради някаква причина е бил изоставен. По мои лични наблюдения от моят ламеларен доспех и други подобни, мобилността в такъвдоспех е до известна стене(по-малко или повече) ограничена. В началото на XIII век започват да се носят предимно ризници с дълъг ръкав, ризничеви качулки и ризничеви чорапи с цел всяка част на тялото да бъде покрита и защитена. В самият края на XIII век и началото на XIV започват да навлизат и ново снаряжение "палто от пластини". За което ще говорим в следващите статии.ЗАЩИТИ ЗА ГЛАВАТА
По-горе споменах за гамбезонната шакпа, тя се носи под шлемът - служи за допълнителна защита и изолация на самият шлем от главата. Изработва се на принципа на гамбезона. Освен гамбезонната шапка , друг вариант е гамбезонна качулка, която да покрива и раменете тилът и гърлото.
Ризничева качулка - носи се над гамбезонната шапка или качулка. За да покрива и предпазва раменете, тилът и частта, която не е защитена от ламеларният доспех.
ШЛЕМОВЕ
Сигментните шлемове отпадат още в XI век. Тогава се появяват конични шлемове от едно цяло парче. Това показва, колко добри са станали средновековните майстори. До края на XI век се използват и сигментните шлемове, но вече те са остаряло снаряжение, ползвали са се от най - бедните войници. Като вече в XII век сигментните шлемове напълно отпадат от инвентара на средновековният български войник.
Тъй като тук говорим само за елитните български войници - феодални собственици, заможни боляри и прочие. Ще спомена само два вида шлемове.
Първият вид е Коничен шлем от едно цяло парче стомана намерен при археологически разкопки в Пернишката крепост. Подобни шлемове са открити в браничевската област, някогашна Българска територия, днес част от Сръбската държава. Аналози на този шлем има и във Франция и в Германия. Като горната част на шлемът е извит леко напред към лицето. Извивката е с различен градус на наклон, в зависимост опитът на ковача и евентуално инструментите, които е ползвал. Шлемът се е използвал от XII век до към първата половина на XIII век, има декоративни вежди, които при находката на от Перник са се сляли с останалта част на шлемът. В центъра са се слагали пера. Можете да видите моята репродукция на този шлем тук
Врторият шлем е отново изработен от едно като покрива горната част на главата. Този шлем се нарича сервелие. Възниква към средата на XIII век. носи се като скрит шлем. По-късно в XIV век той еволюира в базинет. Към тези шлемове са се прикачвали койф покриващ гърлото и тилът. Разбира се, имало е варианти с отделен ризничев койф.
Сервелие открито във велико Търново.
Трети вариант на шлем е така нареченият кетъл, сигментен шлем с козирка. Носени са от пехотата. Козирката защитава от удари идващи от горе - от конница. Кетълите са се използвали предимно от копиеносците и по-леко снаряжените войници. Затова няма да обръщаме много внимание на тях.
Тук искам да вметна една мое тълкование, интерпретация. Българският калпак, който днес познаваме много добре, навлезнал така силно в нашите традиции и фоклор - идва точно от тези времена.
Във различни ръкописи се вижда как българите носят шлемове от едно парче още от 7-8 век. Според мен, това всъщност са шапки от кожа, които са пазили шлемовете от слънцето.
Защити за краката и ръцете
За защита на краката са използвали отново гамбезонни чорапи, които са абсорбирали силата на удърите. Над гамбезонните чаорапи са се слагали ризничеви чорапи, на принципа съответно на плетената ризница.
Когато си на кон, най - уязвимата част ще бъдат твоите крака. Съответно са съществували няколко вида защити за тази част
Първата - прешивали са парче дърво между пластовете кожа на ботушите си.
Втората - на принципа на ламеларният доспех, ламелни пластини зашнурени с кожена връв. Този вид защита може да се види в "Скилица".
Третият вариянт -Кован протектор, на базата на античните наколенки. Toзи вид защита, може да се види на няколко православни стеатитови икони.
Защита за ръцете - до края на 12 век за защита на предмишницата са се използвали по-малки по размер ламели. Друга защита - метални шини занитени с кожен колан, или кожена подложка, варена кожа.
Като най-надеждна защита - бозубанди. Ковани от стомана протектори с дебелина между 1мм и 1.3мм
Дори ръкавът на ризницата да достига до китките, е добре да бъде покрита с допълнителна защита от горе изброените.
Няма коментари:
Публикуване на коментар