петък, 28 април 2017 г.

Гамбезонни протектори за крака

Довърши си гамбезонните протектори за крака.
Изработени са от лен и суров памук.
с дебелина от половин сантиметър. Дължината им е от глезените до средата малко над коленете. Могат да се носят отделно само гамбезонните протектори или в съчетание с кованите протектори за крака и колене.
Към тях се прикрепват метални капачки за доълнителна защита.
Самите метални капачки са изработени от 65G стомана с дебелина от 1.6мм
Под тях се поставят ковани протектори изработени отново от 65G стомана с дебелина от 1.5мм
Като източник съм използвал "Кръстоносната Библия"


сряда, 15 март 2017 г.

Реплика на шлемът намерен в Пернишката крепост

Новият ми шлем.
Репродукция на археологическата находка в пернишката крепост. Едентични шлемове са намерени и в Българска крепост, която днес се намира в Сърбия.
Шлемът е разновидност на коничните нормански шлемове, като върхът е наклонен силно напред към лицето. Според мен(предположение), това е вдъхновено от тракийските шлемове.
Разновидност на тези шлемове има и в Германия.
Шлемът се е използвал във втората половина на 12 век и първата половина на 13 век.

Сега самата репродукция.

1.5мм дебелина на шлемът
Обшивка от 1.5мм занитена с медни нитове.
Наносникът е закрепен с две скоби, занитени с медни нитове.
от едно цяло парче стомана.
Подплатен е с естествена кожа.
Единственото отклонение от оригиналът е самият наносник , който е с 3мм дебелина. Нарочно е пуснат с малко по-голяма дължина за да покрие цялото лице, за допълнителна защита. Декориран е с малък кръст в горната си част. В оригинал скобите са държали улей за поставяне на пера.





вторник, 31 януари 2017 г.

Защита за главата

Ако си беден войник. Нямаш средства за снаряжение , ризница, ламеларен доспех, палто от пластини, или нагръдник, да не говорим за ръкавици и прочие...първото, за което трябва да помислиш е - как да защитиш главата си. Защото всеки удар в главата , е смъртоносен...В останалите части на тялото може да се отървеш и да се разминеш със смъртта...
Тук ще ви покажа, какво се носи , за да можете коректно и автентично да защитите най - важната част от тялото си в една битка, а именно главата.


Първо се поставя гамбезонна подшлемна шапка - изработва се от лен или памук и има пълнеж от парчета плат, памук или друг пълнеж, които да е съответно плътен и здрав.
Тя има за цел да омекотява ударите, ако нямате шлем е добре да си сложите поне тази гамбезонна шапка. Има вариации, където можете да си направите и гамбезонна качулка покриваща раменете и гърдите ви.







Над гамбезонната качулка аз съм поставил плетена качулка - или на английски койф(coif). Ризничевите качулки се изработват от стоманена тел(или някаква друга с по - ниско качество, което е било по-масовият вариант в средновековието), Нитовани с нит, като халките са имали диаметър от 6мм до 10мм, най-масовите са били от 7мм и  8мм. Ако халките са били пресовани(плоски), то в такъв случай халките покриват повече площ и става много по-плътно, в  някой части на плетката дори част от халките са се препокривали. Съответно моята качулка е от  9мм вътрешен диаметър на халките, не са пресовани(не са плоски),занитени с нитове.


Над всичко това аз слагам северлието си. Известно още като skull cap. Това е шлем от едно цяло парче стомана. На някои от северлиетата са се прикачали и ризничеви плетки за допълнителна защита. Много често дори северлиетата са се носили над гамбезонните шапки, а отгоре им ризничевата качулка.
Съответно моето северлие е изработено от 65G стомана, термично обработена и закалена, с дебелина от 1,5мм





Сервелието е изработено за моята реконструкция на рицар кръстоносец от Орденът на Св. Лазар. Но също така има сведения, че този вид шлемове са се носили и по Българските земи от Българи. Както се вижда на един от стенописите в Боянската църква. От рисунката се вижда, че войнът е с гамбезонна качулка и от горе със северлие.





В дясно виждате археологическа находка на северлие намерено в Търново,  със прикачена ризничева плетка, която се вързва под брадичката за да покрива и шията.






сряда, 25 януари 2017 г.

Средновековна Станимака

На скоро започнах проучване - до къде са стигали стените на Средновековният Станимака.
Тръгнах по  стените(буквално) на средновековният град. Проследих стените, които се виждат. За тази част, която не се вижда, изчетох източниците и проучваният, до които успях да се добера.

До XII век градът е бил едно малко селце (както всички са го описвали) разположен по склона от параклис "Св. Димитър" до "Метоха" . На върха, където сега ни гледа параклис "Св. Димитър" е имало градска крепост, която е играла роля на защитник на града, охрана за най-краткият път към Беломорието и пазител на границата. Средновековният град се разполагал по високите тераси, които са северозападно от Метоха. При обработването на лозята по склоновете е намерена фрагментирана керамика от XI-XIV век. В началото на XII век градът е започнал да се разраства и да слиза в равнината. С него се е измествал и некрополът му. В началото той се е намирал на север от църквата "Св. Богородица - Успение". При строежа на жилищни блокове на ул. "Д. Петков" през 1966-69г. са открити градени с каменни плочи гробове. Намерените стъклени гривни датират некропола от XI век. Когато градът слиза в равнината, неговият некропол се измества на север. В XIV век той стига до училище "Ангел Кънчев" и параклиса "Св. св. Константин и Елена".До тогава, градът се е разпростирал до Метоха. Всеки може да посети Метоха и да види крепостните стени, които минават и ограждат средновековната църква Св. Георги и метоха. Тези крепостни стени са обграждали и възвишението северо-източно от средновековната крепост на параклиса Св. Димитър.  В средновековието Асеновата крепост не е била част от Станимака, били са два града Станимака и Петрос. Обградени от крепостни стени свързани с търговски път стигащ до Беломорието. Днес по този път ние ходим до Асеновата крепост, до различните параклиси и т.н. Имало е и втори път, които е стигал до градската крепост на върха, на който днес се намира параклис Св. Димитър.  Долният път е минавал през сегашните горски пътеки и е стигал до Петрич. А горният път е стигал до градската крепост на Станимъка, като по всяка вероятност(мое предположение) е имало друга крепостна порта от юг,  извеждаща към пътища водещи към горните села след Асеновата крепост, манастира Св. Св. Кирик и Елена и крепостта Воден. Крепостта на Станимака, феодалната крепост  Петрич(Петрос) и третата крепост Воден(в квартал Горне Воден) са изграждали една мрежа от крепостни съоръжения охраняващи важен търговски път към Беломорието. Разбира се, имало е и други проходи, които да се използват за да преминат хората към Беломорието, но ако са искали да прекарат стоките си към Беломорието е трябвалода преминат през главният път минаващ през Станимака и Петрос. Днешният квартал Св. Георги или както ние Асеновградчани го знаем "Джордж Махала" възниква във края на 14 век малко градче на име Амбелинос (където през 17 век почива Паисий Хилендарски). До възникването на селцето Амбелинос, отвъд реката е се намирало гробището на Станимака. Втората половина на 13 век и 14 век градът предобива огромно значение и вляние.
Населението на Станимака в по-голямата си част било предимно от занаятчии, зидари и ковачи. За да могат да поддръжат гарнизона на града. Не малка част са били и земевладелци, като препитанието на Станимаклии било винарството. Още в Средновековието, Станимака е била известна с виното си, изкусните си занаятчии и майстори.
Документално - първият документ, в който се споменава старото име на Асеновград — Станимака, е Уставът на Бачковския манастир, написан от неговия основател, грузинския аристократ, главнокомандуващ западните войски на Византийската империя и управител на Пловдивската област — Григорий Бакуриани :



(глава II на Устава, където се изброяват владенията, които Бакуриани подарява на манастира)

„Дадохме и потвърдихме от имотите, подарени с благочестивите хрисовули като бащино владение и неотнемаемо и пълно господство в истинска собственост, които, бидейки отчислени, бяха потвърдени с благочестиви хрисовули. От тях първият и главният имот е крепостта или селото, което се намира в същата Филипополска тема и което се нарича Петрич, а местните жители го именуват изобщо Василикис, заедно с полските имения, спадащи към нея, т. е. местността, наречена Янова, в която сега бе застроен манастирът, местността Бачково, местността Добролонг, местността Добростан, местността Вурсей, местността Лалкова заедно с т. н. Аврова".




Грегорий Бакуряни изгражда Бачковският манастир, приключва градежът окончателно през 1083г., Паралелно с това строи и крепостта на мястото на параклис  Св. Димитър, която крепост трябвало да охранява гостоприемницата, метохът и църквата Св. Георги.
От този момент нататък, градът се развива като значим  средновековен град, със своите занаятчии и винари.
 Имало е множество воденици, които мелели, зада има достатъчно за изхранването на войската охранявала градът. С индикт от Бачковският манастир, Станимаклии, които претижавали мелници били данъчно облекчени, ако дават безвъзмезно хляб и брашно на църковната страноприемницата, която прютявала много странстващи пътници и търговци. Било наредено от Бакуряни  "всеки ден да се дава хляб и вино на пътуващите по този път"
За значението на Станимака през времето на първите Палеолози (1259—1344 г.) можем да съдим от това, че тя е била столица на Родопската област, наричана в историята на Кантакузин „Станимашка и Дзепенска”, т. е. Станимашка и Чепинска, и давала по време на война 1000 въоръжени конници и 7 000 пехотинци.



Из писмата на гранадския рицар Дон Анзизо Дел Гранада (Дон Аморе Море) - началото на XIII век



Старинния пътепис се намира в манастира на капуцините "Санта Мария дел Соренто" край Флоренция


II ПИСМО:


"...Един ден с дружинка посетихме ближен градец, наречен Станимако. Това е град на прохлада, многовековни дървета, метоси и скитове, сиреч, малки черковки. Малките черковки, всички високо по върховете, се обитават от строги, благочестиви мъже със седефени лица. Тях ги наричат светии. Тия хора нищо не работят; мълчаливо стоят пред скитовете, мълчаливо срещат и изпращат слънцето. Подвили нозе, те гледат втренчено напред, някъде далеч. Мълчаливо хората им носят и слагат храна: хляб, вариво, зеленчуци, и друхи, но те нищо не поглеждат, освен небето. Те са кожа и кости, същински мощи.

Те лекуват и изцеляват с поглед, докосване, попипване. Много забулени, тъжовни майки носят в торба на гръб болните си недъгави дечица тук , на високите върхове, при тях за да просят мълком изцеление. Седят дни и нощи и чакат ред, защото тук редът е закон. Никой, обаче, не приказва; нямо слагат болничето при нозете на светеца и чакат да отвърне той очи или да повдигне ръка, защото така той лекува и пъди всички бесове.

Посетихме после монастира „Светата Пречиста” или т. нар. „Иверска света обител” /Бачковски/Казват, че седем богоносни отци са дохождали тук и посочили мястото на монастира. И това място наистина е кът от рая. Край него бучи поток – широк и гръмовит, за да спомня на светите манастирски братя, онова, що им повелиха седемте отци, поръчителите техни пред небето. Тук видяхме много монаси от разни краища, но между тях всичките – ромеи не видяхме. От това проклето племе на ромеите никой не се пуща при Светата Иверска Пречиста.
Защото тук казват: Бог създаде три неща лоши в този свят, дори четири – змията, тахтабата и ромеите, но четвъртото не го казват".




IV ПИСМО: Дон Аморе Море...”Сънища на Изток” том І, стр. 120


Ти, донна Паула, ти, нектар, пит от сребърно гюмче, ги грозд, ти – черно тракийско вино.
Забравих да кажа, че когато бяхме в Иверската Света Пречиста /Бачковски м-р/, посетихме място, което наричат Клувия, дивно място, дето казват слизал сам архангел Израил. Там по стъпките негови ангелски, ние, грешните, стъпваме мълчешком към един връх стръмен и прав като върлина и на него се качихме босоноги, като взехме на гръб прашните каспети / един вид гети заедно с обуща/ . На този връх се слуша дъхът на небето и тихите небесни кимбали. И ние всички свалихме шапки и дигнахме глави и така запяхме първо химна на небесното благословение, сетне – нашият. Може една строфа от него вятърът да ти донесе там, в далечната Гренада.

Дворът на Светата Иверска Пречиста е застлан с плочи – бели, равни плочи, поставени там по диктовка на небето. В двора от памтивека растат широкостволи дървета, наречени жугер /божественият огън на целомъдрието/, плодовете негови, подобни на череши или балкански вишове се ядат, но вземат се като цяр срещу женско безплодие. На хилядо обече един е плоден, другите безплодни, така щото от толкова трябва да се търси само един, така е наредено от веки-веков.

В църквата на Светата Пречиста видяхме всичките икони покрити в злато, сребро и драгоценни камъни. В тези камъни изобилства многоцетният бял камък, сиреч-елмаз, сетне-червеният рубин и зеленият смаргд, среща се сапфир и бледосинята небесна ....
В светата съкровищтница, дето стигнахме по входовете със запалена борина видяхме много чудни неща, много свети мощи – светата ръчица на св. Кирил, св. Филомена, св. Димитър Агатоински и др.Видяхме много скъпоценни анголпии, антимис от зелена коприна, дебела един пръст и на нея храмът Господен. Тая света вещ била подарена на монастира от грузинкския княз Апасий, който до крак избил някога едно противно племе, наречено печенези, част ото това племе се промъкнало към Сердика и Ниш, дето се преименувало в попони /шопи – б.пр./
Всичко, което ведяхме тук ни много зарадва и окриля за далечния ни път. На връщане за града на Филипа минахме през едни села, които наричат Добралонг /Добралъка/ и Яворово, дето водата е сладка, но край тях лозя не видяхме, както ги видяхме край Смлинград, чието вино е черно като смола, черно като виното в Гренада. Йезус Мария! От това вино пихме без мяра от паници, котли и делви.

В нашия стан при хълма на Купидона, когато пристигнахме, заварихме, че се промъкнали тайно двама души арменци, едно хитро племе, посято навсякъде тука на изток. Тия арменци ни дадоха две гърнета с кумис, сиреч кисело мляко от магарица. Един от тях се нарича Агоп и ни каза, че брат му бил игумен на Светата Пречиста, йеромонах Мелхиседек, когото видяхме като благочестив человек божий.






За  самите крепостни стени.
До краят на XII век се изграждат от речни камъни крепостни стени достигащи до 2.2м дебелина. За да се охранява търговският път и българските(или византийски) граници е било нужно пресъствието на огромен гарнизон. За поддръжката на този гарнизон  и защитни съоръжения е имало нужда от ковачи, зидари и земеделци(както отбелязах горе).
Градските порти са се разполагали до чешмата, която се намира на бул. България. В посока север от портата по продължение на главният път са били изградени крепостни стени създаващи коридор. За да контролират броят минаващи по главният път за Беломорието. Този Път е стигал до  Източно от портата при разкопки са намерени основи на кула охраняваща северната порта на градът. Около тази кула са намерени и жилищни сгради. Тази кула е била на хълма Св. Архангел. По всяка вероятност е имала подвижен мост, които при продоляване на стените, войниците са се изтегляли в тази кула. От своя страна кулата е могла да се отбранява самостоятелно като кула Дон-Жон.
От Изток стената е следвала брега на река Чая. Като тогава по всяка вероятност реката е била много по буйна от сега. Източната порта е била там  където сега се намира "Железният мост" Последният мост към Бачково и Смолян. Той е бил единстеният мост прекосяващ и даващ достъп до източният бряг на река Чая. До началото на 19 век, той е бил изграден от масивни греди.
Стените са стигали преблизително до сегашният разклон за Асеновата крепост и са стигали до Св. Георги, продлжавали са по склона и са обграждали  градската крепост(сегашният скален връх Св. Димитър). като от запад хълмът на параклис Св. Димитър(градската крепост) е имал съсед, друго скално възвишение. От към западната част, където е планината, като се започне от параклис Св. Димитър и се стигне до параклис Св. Св. Кирик и Юлита, вероятно(това е мое предположение) е имало отново стена, точната следа не мога да проследа.
От западната част на Станимака е имало квартали, както и тераси служещи за изравняване на терена за отглеждане на лозя. Това мое смело твърдение идва от голямата концентрация на параклиси, които в основата си - зидовете им са средновековни. Там където има параклис - има и хора - където има хора има и къщи - където има къщи има махала.
Днес на една скала над ул. Прослав се намира средновековната църква Св. Ян. тази църква вероятно е обслужвала жителите на квартал разполагащ се по склона на планината достигащ до Параклис Св. Св. Кирик и Елена. Ясно се вижда как под нея са изградени арки за подравняван на терена.
Да продължим с крепостните стени.  Западно от параклис Св. Св. Кирик и Елена проследих крепостна стена, която стига до улица Брегова. Ясно се виждат следи от тази крепостна стена, която минава под училището Ангел Кънчев, което училище се намира между улиците Преслав и  Рилска. Точно от двете страни на това училище (източната и западната част) се виждат следи от зидове. Точно тези зидове се свързват със западната част на коридора  от крепостни стени, стигащ до северната порта. Така Станимъка (Асеновград) се изгражда между непроходимите възвишения на Родопа планина от запад и река Чая(сегашното й име) на изток.
Може да се види как, градът се разширява постепенно към равнината.


Чертеж направен след разкопки и проучване на крепостните стени през 1989 г.
1. Хълм Св. Архангели - Дон-Жон кула охраняваща северните порти на градът.
2. Некропол след XII в. - след построяването на крепостните стени. След век, градът се разширява на около 100 метра северно от Хълма Св. Архангели. Където се изгражда и коридор водещ до северната порта.
3. Некропол
4. Св. Ян
5. Св. Богородица
6. Станимака до XI в.
7. Метоха
8. Крепостна стена от XII в.



Прикачвам чертеж на крепостните стени.
Не съм поставил знаци за портите.











Тук искам да добавя още една информация - според археологическите разкопки провели се преди около 50 години - има сведения, че сградите и църквата Св. Ян(намираща се на бул. Бълария, на 60 метра преди разклона за Метоха)  са били опожарени по време на османското нашествие. Това показва, че в края на 14 век Станимъка е разполагала с значителен военен контингент и не се е дала без бой на османските турци.

Снимки на крепостните стени на градската крепост,  останали  до днес:






Източници:
  • Станимака - Духовно наследство
  • Асеновград в миналото - исторически очерг, Николай Хайтов, второ издание 1983г.
  • За Асеновата крепост


четвъртък, 29 декември 2016 г.

Подплатена подшлемна шапка.

Днес направих своята втора подшлемна шапка с подплата.
Първата беше качулка, изработена от 2 пласта лен и 3 пласта памучен плат.
Тази, която днес завърших е направена от 2 пласта лен между които има памук за подплата.
Това е вид гамбезонна шапка, която се носи под ризничевата качулка или под шлемът(или под ризничевата качулка и шлемът).
Може да се каже, че за първи опит и изхабени около 2 метра лен за направата на тази подплатена шапка се получи добре. Може би като недостатък е , че използвах два различни памука - единият е по - мек, другият е по - твърд. От едната страна стана по-плътно. Но това не е чак такъв голям проблем.
За първи опит - гордея се с резултата

А като размери и кройка използвах:





неделя, 4 декември 2016 г.

Подход към исторически извори

Историческите извори за средновековната Българска история са малко или недостатъчни. Поради трудните времена, голяма част от домашните историческите извори са заличени и унищожени. Част от писмените сведения са изнесени от Българската територия още по времето на Средновековието.
Изворите, с които разполагаме наблягат на политическите събития и процеси. Малко от писмените източници обръщат внимание на снаряжението и въоръжението на българската войска в средновековието. 
Тези фактори оказват отрицателна роля в опитите да се направи една реалистична картина на българската армия от средните векове, нейната структура и прочие.  А реконструирането й почти невъзможно.

Изворите по произход се делят на:
  • Домашни
  • Чужди
Историческите извори, които aз като реконструктор използвам са (по степен на тежест):
  •  Археологически
  •  Писмени
  •  Художествени
Като подход към източниците, е добре една информация да се срещне при различни източници независими един от друг. Ако се черипи информация само от писмен източник , е добре да се извлече една и съща информация от поне трима автори, които са независими един от друг.
А когато се  съчетаят писмени с художествени източници, трябва да се има предвид, колко са достоверни те - ако са стенописи, не бива да се доверяваме напълно.

Археологически 

Археологическите източници са с най - голяма тежест както отбелязах малко по-горе.
Като и тези източници понякога не дават ясна информация и се срещат грешки. Поради лошото им състояние или местоположението им на намиране, понякога не води до точна информация.
Въпреки трудностите, този вид находки са неоспорими източници за реконструирането на въоръжението и снаряжението на Българската армия и елит. 
(из. 1) Находки от пернишката крепост.

(из.2 ) Ризничев чорап намерен в масов гроб в Брацигово.


(из. 3) Ризница от 15-16 век

(из. 4) Шлем и част от ламеларен доспех от Пернишката крепост
Датирани средата на XII век до първата половина на XIII век

(из. 5) Сервелие намерено при разкопки в Търново (датировка средата на XIII в.)

Писмени

Писмените източници са съществен фактор за извличане на информация за хората и структурата на обществата в средните векове. От този вид източници, рядко се среща информация за снаряжението и въоръжението. Най - често тази информация се споменава с термини и специфични названия, които днес може да значат едно, но тогава са значили съвсем коренно различно нещо. Този тип източници са съществен фактор проучването на военна структура, административни длъжности и прочие.  
Документите са съществен писмен източник за отношенията на България с останалите държави и останалият свят.
Има сведения за търговски отношения между България и Генуа, между България и Венеция,  България и Добровник, търговия на платове, дрехи, хартия, мастило,  нападателно и защитно въоръжение. 
Подходът към тях трябва да бъде отново много внимателен. Моят личен подход към тях се изразява в три фактора:
  1. Кой го пише
  2. С каква цел го е написал
  3. Кога  го е написал
Ако примерно писменото сведение е писано от Византиец, когато пишат за Българите, ще използват отрецателни и негативни епитети. По такъв начин  читателя остава с лошо мнение за Българите. Сякаш те са някакви диваци, кравожадни и безмилостни варвари.
Често византийските летописци наричат Българите - хуни, печинеги, авари, кумани. За да породът страх и погнуса  у читателя.



Художествени


Не на последно място са и художествените източници, скулптури, стенописи и изображения по книгите.
Докато скулптурите и изображенията по книгите са сравнително достоверни, стенописите (според мое лично мнение) не са надежден източник. 
До към XI началото на XII век църковните стенописи са сравнително достоверни (из. 6). Но не изцяло. Не можем да бъдем напълно сигурни, дали това което е изобразено на самият стенопис е характерно за даденият регион. 


(из. 6) Византийски стенопис 11-12 век намиращ се в днешна Турция.

В този период ламеларните доспехи се използват все още масово и са основна защита, която е изключително надеждна за онова време.
В началото на 13 век. ламеларните доспехи вече постепенно и дори напълно отпадат от употреба. Но все още има спомен за този вид доспех. Като вече в стенописите се рисуват ламеларните доспехи по памет или по канон. Което ги прави изключително ненадеждни, като източник на информация за реконструкция.
Църковните стенописи по никакъв начин не могат да се определят като надежден източник. Нито за въоръжение и снаряжение, ни за ежедневие показано на тях.
Ето един пример, как археологически източник(из. 2) съчетан с художествен дава пълна картина за реконструкция(из. 7)
Докато ламеларът и  раменете и полата са изключително ненадеждни, въреки лошото качество на снимката, се вижда, че войнът носи ризничеви чорапи. В началото на XIII век, ламеларите изцяло отпадат като употреба във въоръжението и снаряжението на България. Като е възможно, все пак(според мен) да са използвани от някой по-бедни войници, като алтернатива на снаряжение. През този период(XIII в.) започват да се връщат в масова употреба плетените ризници, като те покриват тялото до средата на бедрата, започват да се носят ризници с дълъг ръкав и ризничеви ръкавици. Като се използват ризничеви чорапи и ризничеви качулки, северлиета с ризничево забрао за тила и предшията(из. 5).
(из. 7) Стенопис от старата катедрала  във Вероя, Първата половина на XIII в.

Акуратността във църковните стенописи е изключитлено съмнителна. Това изкуство преминава през различни етапи. Художниците не рисуват това, което отговаря на тяхното време, те не рисуват това което виждат, а рисуват по строг канон, така както църквата е поверила да се изобразява даден светец. Днес светците се рисуват с ламеларни доспехи. Това обаче не означава, че днес ги носим. Нали?
Тази традиция води началото си още от IX-X век, когато светците са били рисувани с (най - често)златни ламеларни доспехи, корони и прочие. По образец на византийските императори.
Мобилността на художниците не трябва да се подценява.
Често един владетел или феодал е канил майстор, за да ми изрисува тронната зала или някоя църква. Не трябва да се забравя, че голяма част от църквите в България са изрисувани от византийски майстори или български майстори обучаващи се във чужди школи.


Като заключение, бих добавил, че когато се прави една реконструкция, трябва да се търси информация в различните видове източници. 
Никога да не се приема един източник(особено източник от изкуството) като чиста монета. 
Към източниците винаги трябва да се подхожда критично и безпристрастно.


неделя, 4 септември 2016 г.

Защо да се занимаваме с историческа реконструкция?

Може би, си задавате въпроса - Защо да се занимавам с историческа реконструкция?
или Защо хората са избрали за свое хоби именно историческата реконструкция?

Има няколко причини за това.
Но нека първо да Ви разясня какво точно е историческа реконструкция и какво съчетава тя в себе си.

Историческата реконструкция е съвкупност от няколко дейности -


- Изследователска дейност, изучаване на даденият исторически период, който сте си избрали.
- Издирване на археологически паметници, находки, извори и други източници, за да пресъздадете максимално правилно и достоверно историческият персонаж, който сте си избрали.
- Експериментална археология - чрез тази дейност, вие можете да разберете, как и защо точно по този начин се е правил или изработвал даден предмет.
- Възстановка - пресъздаване на дадени исторически събития, добре проучени и добре представени пред публиката. Възстановките се правят с образователна цел за широката публика.
- Живата история или музей на открито - след дългите месеци издирване и изучаване на съответният избран от вас исторически период и исторически персонаж идва ред на берете плода на вашият труд. А именно да представите това, което сте научили пред деца и възрастни, пред огромната аудитория от любопитни очи.


За персонажът, които ще пресъздавате.


Преди да престъпите към всички тези деойности. Вие трябва да направите една първа стъпка, която е решаваща за по-нататъшната Ви работа. - трябва да решите:

- Към кой период сте се насочили - Античност, Средновековие, Ренесанс, Българско възраждане, нова история.
- От там трябва да си изберете интервал от време - Примерно аз съм си избрал Асеневци 1185 - 1241г. (добре е историческият интервал от време да не превишава 60, в краен случей 80  години.)
- Следва да си изберете географски ареал - Източна Европа, Западна Европа, Балканите, Азия, Близкият Изток. Разбира се може да пресъздадете и войник от дадена война или конфликт.

След като сте решили тези три фактора, трябва да се съобразявате със тях. Преминавате към изследване, проучване, търсене на археологически данни и примери, извори. Разбира се най - точният и необорим източник е археологическата находка. Всички дрехи, въоръжение и снаряжение, всички елементи от вашата реконструкция трябва да са от един и същи период (от едно и също събитие, ако сте си избрали конкретно събитие за възстановка).
Всичко трябва да се пресъздава по-максимално най - точен начин. Дрехите - от естествена вълна, памук, лен, коприна и пр. Коланите, чантите, обувките от - естествена кожа. Снаряжението и въоръжението от стомана винаги термично обработена. Не се допускат репродукции от неръждаема стомана. Всеки елемент от реконструкцията Ви (дори копчетата по дрехите ви), трябва да е обоснован по възможност с археологическа находка, изображение или друг извор. Ако имате възможност дори начина на изработка трябва да е автентичен - да бъдат направени така както са правени по даденият период. Автентичният начин на изработка на даденият инвентар, не се забелязва от публиката, но това ще е във ваша лична полза. Ще Ви вдъхне увереност и самата ви реконструкция ще има тежест.


Като пример, мога да дам моите реконструкции - първата е 1185 - 1241г. - тежковъоръжен български войник от този период.
- Подплатена качулка от лен и памук
- Сегментен шлем с бирник(койф) - 1.3мм дебелина на шлемът, с подшлемен регулатор от естествена кожа. Плетката на бирника е 2мм дебелина на телта, 8мм вътрешен диаметър. Не — нитовани. ( След проучване на този фактор, се оказа, че в ранното средновековие е имало не — нитовани ризници при викингите. Но по-късно са започнали да нитоват ризниците си изцяло.)
- Гамбезон от памук - 1см дебелина,
- Ризница - нитована, 1,5мм дебелина на телта, вътрешен диаметър от 10мм , почернена.
- Ламеларен доспех - 1мм дебелина на пластините, обкован с естествена кожа. Като съм надградил ламеларният доспех с ламеларна пола и рамене.
- Бозубанди - по археологическа находка е датирана 1220-1240г. репродукция от 2мм дебелина на бозубандите.
- Ковани протектори - дебелина от 1.5мм. Черпил съм информация от Библията на Кръстоносците. Изображението е малко по-надолу в тази статия и е от 1240-1250 г. Но екваливалент на тези протектори ги има и на Балканите още от 11 век.
- Капковиден щит - източник "Скилица"
- Меч X тип - по находка край Плевен. (Снимки можете да видите в "Оръжейна")
- Боздуган от 45СТ стомана тип I (Снимки можете да видите в "Оръжейна")
- Брадва - типична за цяла Европа до 13 век. (Снимки можете да видите в "Оръжейна")





Втората  ми реконструкция е на рицар кръстоносец от орденът на Св. Лазар Йерусалимски.
Като тук използвам само, кованите протектори за крака,  гамбезона и ризницата.
Новото тук е:
- Ризничев койф - нитован от 9мм вътрешен диаметър, дебелина на халките 1.5мм
- Сервелие - скрит шлем  1,5мм дебелина, закален, изработен от 65Г стомана. Изработен по изображение.
- Great helm - 1.5мм дебелина на шлемът, по археологически находки.
- Протектори за краката - 1.5мм дебелина и капачки за коленете. Източник: Изображение.
- Капачки - протектори за коленете.
- Кавалерийски меч
- Триъгълен щит - heater shield



За да Ви отговоря на въпроса, които съм задал в заглавието на темата:


След като сте приключили с всички тези дейности и имате вече завършена реконструкция, вие можете да участвате в събития, възстановки, фестивали, панаири и чествания ако отговарят на вашият период. Тук трябва да спомена, че всеки реконструктор/реенактор/възстановчик решава на кое място по важност да постави събитията. За мен те не са на първо място.
Разбира се, ако наблягате на възстановки, фехтовка или бойни демонстрации и схватки, вие ще трябва интензивно да тренирате, бойните техники, фехтовката, издръжливостта си и пр.

През деня Вие ще запознавате широката публика с историята такава каквато е била, ще показвате на хората различни занаяти, техники, дейности, игри, бойни формации и масовки. Тук се явява образователната част.
 Разбира се, ако не държите на автентичността си, вие ще подведете публиката и децата. Те ще ви се доверят напълно в това, което им показвате и казвате. Поради тази причина, не бива да правите компромиси с реконструкцията си. През деня, вие ще образовате децата и родителите им, не подценявайте тази ваша роля.


Чрез историческата реконструкция Вие ще научите нещо, което не можете да научите от никой учебник или книга. - защо дрехите са се правили по конкретни кройки и от даденият плат, защо даден атребут се е носил по начинът, по който се носи. Ще научите множество игри, за които не сте подозирали, ще се запознаете от близо със занаяти, които са изчезнали преди столетия. Ще научите HEMA (Historical European Martial Arts), бойни формации и много други.

През нощта, ще прекарвате край огъня(обикновено събитията са през летните месеци на годината) в приятна компания с бира или медовина в ръка. Под звездите на чист въздух.

Ще прекарате от 2 до 5 дни в природата, край някоя крепост или манастир, ще избягате поне за няколко дни от ежедневието си и проблемите си. Ще релаксирате максимално.


Разбира се, ще трябва да се присъедините към някоя група. сдружение или клуб.
Всяка група специализира в дадена област, една специализира в бойни демонстрации, друга във full contact боеве, трети в занаяти, четвърти в сценично присъствие. Вие самите трябва да решите в какво ще се специализирате. По този начин ще имате възможност да изберете правилната група за възстановки.

събота, 3 септември 2016 г.

Бъклър, бозубанди, протектори за крака и колене, върхове за копие




Днес ми пристигнаха новите придобивки.
Първата е Бъклър. Юмручен щит, които в зрялото и късното средновековие се използва предимно за фехтовка. Показал съм и източника, като при репродукцията е изработена с леко изменение в дръжката.
Характеристики:
34 см диаметър
65Г стомана
2.2мм дебелина
Боядисан с черна боя и съвсем леко полиран
Дръжката е декорирана като опашка на змия
Кукичката на самата дръжка е изработена за да се закача на колан.






Протектори за крака и капачки за коленете(на тях им нямам снимки, скоро ще направя)
1.6мм
65Г стомана
Боядисани с черна боя и съвсем леко полирани.





 Бозубанди
Източник: Находка на бозубанди датирана от 1220г. намерена в днешна Молдова.
външна част от 2мм дебелина
вътрешна част от 1.5мм дебелина














Майстор: Мирослав Андонов

събота, 20 август 2016 г.

Подобрения по мечът тип Xa

Днес направих нещо , което се каних да сторя от много време.
Да пооправя дръжката на първият ми меч.
Въпреки, че не си личи , съм омотал по дръжката конопено въже, благодарение, на което хватът е много по удобен и стабилен. Сложих му и кафява естествена кожа, която си подхожда повече на ножницата и на коланът към ножницата.
Не е много красиво, но е по-удобно от преди.



понеделник, 27 юни 2016 г.

Нов шлем - Северлие

Пристигна, новата ми придобивка - Северлие. Северлиетата са шлемове от едно цяло парче, които покриват горната част на главата(темето). Те са първообраза на базинетите.
Северлиетата се носят под кръстоносните шлемове (great helm) или под базинетите. Използват се като скрити шлемове. А под самите северлиета, може да се носят и ризничеви качулки(коифове) или самите коифове да бъдат прикачени към скритият шлем.


Източник:


Библията на Мациежовски ( Maciejowski )



65G стомана
1.5мм дебелина
Термично обработен и закален
в централната си част шлемът е подсилен.
Подшлемен регулатор от естествена кожа.