вторник, 2 юли 2013 г.

Възникване и развитие на средновековните градове

Една от любимите ми теми от средновековната история са средновековните градове.
Появата им като такива е много интересна. Всеки един град преминава през изключително интересни процеси.
В тази  публикация, ще ви запозная с възникването на средновековните градове и оформянето им като такива.



Възникването на градовете през определен етап от развитието на феодалното общество обусловило преминаването на раннофеодалния период към периода на развития феодализъм. Характерна част на последния е появяването и разцветът на градовете като центрове на занаятите и търговията. Развитието на стоковото производство и нарастването на градовете оказали значително въздействие върху икономиката, политическият строй и духовният живот на феодалното общество. Ето защо XI в.  е времето, когато  Западна Европа в основни линии вече се били утвърдили градовете, е хронологическата граница между ранното средновековие и пълно развитие на феодализма.
Смятам първо да ви запозная със съответните теории за появата на средновековните градове.
Буржоазните учени се опитват да дадат отговор на въпроса "Как са възникнали средновековните градове" още от 19-20 век. Още тогава възникват не малко теории по този въпрос. За по-голямата част от тези теории е характерен правният, чисто юридически подход към проблема. Буржоазните историци се интересуват не от измененията в развитието на обществото, не от социално-икономическите условия за възникването на средновековните градове, а от правните въпроси и преди всичко от въпроса за произхода на града като определена правна категория, за възникването на специфично градската форма на управление и градското право. От тук идва и причината поради която те не могат от обяснат дълбоките процеси за произхода на средновековният град.

Първата теория за възникването на градовете е Романистическата теория , според тази теория някои от средновековните градове са възникнали на стари римски градове или лагери. Дори между късноримските градове и средновековните има приемственост. Там където имало вече издигнат отпорен пункт от къснорисмската култура или част от този отпорен пункт, било добро място за остановяване и развитие на средновековният град.
Втората теория е "теорията за феодалното имение" според нея градовете възникват там където има феодално имение. Самият средновековен град се развивал от феодално имение и средновековните градски институции били само по-нататъшно развитие на управлението на феодалното имение и феодалното право.
Третата теория е "Марковата теория" се стремяла да изведе градските институции от строя на селската община - марка.
Четвъртата теория е "Бурговата теория", нейните представители считали, че крепостта ("бург") била основно звено, от което се създавал градът, и особеното правно положение на укрепеният пункт обусловило особеностите на градското право.
Последната теория е "пазарната", в себе си тя обединява няколко теории. Градове възниквали там където търговците са се събирали да организират тържища. Тържищата са били около феодалните имения, там където има страха и охрана. Тържища е имало също около мостовете(има градове възникнали и около мостове, там където се е събирало такси), е било добро място за възникване на град.
Тук  могат да се смесат бурговата теория с пазарната, където се игнорира занаятчийската теория, т.е. производствената основа при произхода на средновековният град.
Тези идея пренадлежат на А. Пирен и Нитчел. Техните идеи са много разпостранени и в съвремената буржоазна историография.
Днес в буржоазната историография наблягат много на археологическите находки и артефакти, топографията и плановете на средновековните градове, особедно в Германия.
Но всички тези твърде интересни сами по себе си без разглеждането на социално-икономическите условия, които са породили града, не дават отговор на въпроса относно причините за възникване на средновековният град и неговит характер.
Буржоазната наука не усящва да се издигне до научното обяснение за произхода на градовете от нарастването на производствените сили и предизвикването от това нарастване отделянето на занаятите от селското стопанство - нова степен в развитието на общственото разделение на труда.

В ранното средновековие господства натуралното стопанство и селският труд се слива с промисления.
През първите столетия на средните векове в Западна Европа почти изцяло господства натуралното стопанство. Семейството по селата само изработва занаятчийските изделия, като оръдия на труда и дрехи. То произвежда само селско стопанските продукти. Продукцията от нивите и изделията служат не само за собствени нужди , но и да плати оброка на феодала. Сливането на селско стопанският труд със занаятите е черта на натуралното стопанство. Има малка част от занаятчиите които се занимават малко със селско стопанство или изобщо  не са се занимавали с това. Тези занаятчии са били прислуга в господарските имения, обикновено те живеели в именията на феодалите.
Размера на продукцията от селското стопанство била твърде малка. Тя била предназначена за покриване на нуждите (изхранване на семейството и оборка на феодала) и малка част от нея била за търговия. Предимно селската продукция се заменяла за продукти каквито трудно се добиват, като желязо, калай, мед, сол. Също така и предмети от разкоша, които тогава все още не са се произвеждали в Европа, като коприна, добре изработени оръжия, златни накети, подправки и т.н. Тази вид размяна била извършвана предимно от пътуващи търговци.
Тази част от продукцията предназначена за търговия почти не била развита.
Много от градовете в ранното средновековие възникнали върху полуразрушени късноримски градове. Те обаче били административни центрове. Търговски пунктове били градове построени около имението на феодали, мостове и църковни центрове.
Някои слабо населени градове по нищо не се различавали от селата. В тях се развивало селското стопанство, занаятчийството и търговията.Срещали са се дори центрове в които се развивала и посредническата търговия. Но това не изменяло общата картина.

Към X - XI век в стопанският живот на Западна Европа станали важни промени. Феодалният начин на производство, основан върху експлоатацията на крепостните селяни, откривал възможности за развитие на производствените сили в значително по-голяма степен, отколкото предшествуващия го античен, основан върху експоатацията на робския труд.  Нарастването на производствените сили през периода на ранното средновековие се изразявало в постепедната промяна и усъвършенстване на техниката
 и занаятчииските навици. Предобиването и леенето на метали, преди всичко коването и оръжейното дело били много по трудоемки от изработването на тъкани. Други занаяти като предобиването на лен и коприна, обработка на кожа, изработката на по-съвършенни глинени съдове и изделия, мелничарството, стройтелството и т.н.
Все по - осезаемо се усещало разделението между селското стопанство и занаятчиите. Производството на занятчийски изделия все повече и повече се превръщало в специална област на трудовата дейност, различна от земеделието и скотовъдството.
Разчленяването на занаятите на нови отрасли, усъвършенстването на техниката на производство и на трудовите навици изискват понататъшна специализация на занаятчията.
По този начин в този процес селянина не е могъл да се занимава едновременно със земеделие и занаятчиство. Селяните не са имали тези навици и специализираност която са имали занаятчийте. То се превърнало в отделен отрасъл в трудовата дейност.
Това бил само едната страна на процеса.
Другата страна на този процес, който подготвил отделянето на занаятите от селскот остопанство, бил прогресът в развитието на земеделието и скотовъдството. Произвеждало се много повече от личните подребности на селскостопанското семейство.
Появил се металният плуг. Не минало много време той се усъвършенствал в два плуга, дори и в три.
Така обработката на земята станала по-ефикасна, продукцията се овеличила. Така селяните са успявали да излезнат и на пазара(тържището).
Постепедно селяните започнали да обработват нови земи. За да се покрие гладут за нови обработваеми земи, земеделците започнали да изкореняват горите.
Започнали да отглеждат и технически култури като лен, коноп, сърпица(растение , от което добивали вещество за боядисване на тъкани), маслодайни култури и др.; развивало се и усъвършенствало се градинарството, обощарството, лозарството и такива тясно свързани със селското стопанство занаяти като винарството и получаването на растителни масла.
В резултат на тези промени в селското стопанство, започнали да се отглеждат много нови култури, много нови отрасли в селското стопанство, количеството на продукцията се овеличила. Времето за обработка на земята станало по-кратко и по-ефикасно.
Тези предпоставки спомогнали за размяната на част от селскостопанската продукцията  среяу изделия на занаятчиите-специалисти, занимаващи се със занаятчийска дейност, и освобождавало селянина от необходимостта да произвежда всички занаятчииски изделия в своето стопанство.
 След предпоставките за отделяне на селското стопанство от занаятите, това започнало малко по малко да се заформя като процес.
В резултат нарастването на производствените сили  към X-XI в.(раннофеодалния период) се появили всички необходими предпоставки за отделянето на занаятите от селското стопанство.
В този процес на отделяне, занаятът, който бил предимно ръчен труд, преминал през редица стадии.
Първият стадии бил производството на изделия по поръчка. Като поръчката можела да бъде за поръчителя-клиент или за самите занаятчии. Като заплащането ставало в натура или в пари. Тази формна не била типична само за града, това се срещало и в селото, като допълнение към селското стопанство. Тук стоковото производство още не е било създадено, но се виждали неговите заченки. Тъй като продукцията не излизала на пазара.
Следващият стадий в развитието на  занаята се характеризира с това, че занаятчията не произвежда продукт за определен клиент, а за пазара. Занаятчията, който се занимавал с изработването на занаятчииски изделия не бил могъл да съществува без пазара. Той разменял свойте изделия за необходимите му продукти от селското стопанство. Така той не можел да живее без да излезне на пазара. Произвеждайки изделия за пазара, занаятчията ставал стокопроизводител.
Занаята обособен от селското стопанство, означава зараждане на стоковото производство и на стоковите отношения, появява се размяната между градовете и селата.
Нарастването на производствените сили обусловило преминаването към нов етап на обществено разделение на труда, към отделянето на занаята от селоското стопанство и възникването на средновековният град.


"С развитието на производството на два големи отрасъла, земеделие и занаят, възниква производственото непосредство за размяната - стоковото производство, а с него и търговията" [1]- Ф. Енгелс.
"Размяната между отделните производители става жизнена необходимост за обществото" [2]



 Занаятите все още си оставали в селото, поради силният натиск на феодала.
Експоатацията на феодала била непоносима. Към XI век феодалите започнали все повече и повече да спират развитието на селското стопанство, на занаятите. Поради тези причини занаятчията с мъка можел да развива своето производство. Феодалното потисничество поставяло много пречки по пътя на самостоятелното развитие на занаятите.
Затова занаятчиите постепедно започвали да се отклоняват от закрепостените селяни и да се стремят да избягат от своя феодал. Занаятчиите се стремяли да се заселят там, където би било най - благоприятно за самостоятелното им развитие.
Бягството на селяните се превърнало в пасивна съпротива срещу феодалното потисничество.
Постепенно бягството на селяните от феодала довело до образуването на средновековните градове - центрове на занаяти и търговия.

Градовете, писаха Макс и Енгелс "средновековието не получи в готов вид от миналата история, те бяха образувани направо от освободилите се крепостни..." [3]


Огромното значение на отделянето на града от селото като ново стъпало в общественото разделение на труда изтъква К. Маркс, когато пише:



"Основата на всяко развито и определено от стоковата размяна разделение на труда е отделянето на града от селото. Може да се каже, че цялата икономическа история на обществото се свежда до движението на тези противоположности..." [4]




  Единственото научно обяснение за възникването на средновековният град е в резултат на отделянето на занаятите от селското стопанство.
Излезлите и избягали от селото селяни-занаятчии се заселвали на различни места в зависимуст от начието на благоприятни условия за занимаване със занаяти. Занаятчиите се заселвали главно по тези места които се заформяли като административни пунктове, военни и църковни центрове. Така те били близо и до тържещата. Често това били старите римски градове , възкръснали за нов живот. Много често тези пунктове били укрепени , което давало на занаятчиите така необходимата сигурност и безопасност. Средоточаването в тези центрове на значително население, като феодалите и техните слуги и многочислената свита, духовни лица, представители на кралската и местната администрация и др. - давало благоприятни условия, за занаятчията да реализира продажбата на изделията си. Занаятчиите се заселвали и в близост до замаци и феодални владения, господарски дворове, често и в замъците. Също така се заселвали и край стените на манастирите, където се стичали много хора за поклонение, край речните бродове и мостове, в устието на реките, по бреговете на удобни за корабите заливи и т.н. Където и да са се заселвали занаятчиите, тези места са се превръщали в центрове на занаяти и търговия. Центрове на стоковото производство и размяната във феодалното общество.
Градовете, които възникнали като местни центрове на стоковото производство и размяната, оказали голямо влияние върху развитието на пазарните отношения в селото. Като разширявали, макар и бавно, занаятчийското производство и търговия, те въвличали в стоковото обръщение както господарското, така и селското стопанство и по такъв начин спомагали за развитието на производствените сили в селското стопанство, за зараждането и развитието в него на стоковото производство. Това спомага за създаването на вътрешен пазар.
Но стоковото производство не било нещо самостоятелно или чуждо за феодалният начин на производство. Макар и да е съществувало и преди феодализма, във формата, в която било присъщо на феодалното общество, то израсло на негова почва и изцяло зависело от господствуващите във феодалното общество икономически условия. Стоковото производство се появило преди капиталистическото. То съществувало дълго време, много преди капитализма като просто стоково производство, т.е. производство, основано върху труда на дребни обособени стокопроизводители - селяни и занаятчии, които притежават свои средства за производство, живеят от собствения си труд и не експлоатират чужд труд. Такова било то при феодализма.
През определен етап от историческото развитие, при определени условия (най - важните от тях са отделянето на дребният самостоятелен производител от средствата за производство и превръщането на работната сила в стока) простото стоково производство се превръща в капиталистическо. А до тогава, съществувайки в условията  на феодалното общество, просто стоково производство се развивало заедно с него. Средновековният град по социалния си характер всъщност бил феодален град, като център на стоковото производство и размяната във феодалното общество.


Средновековните градове се отличавали много по външен вид от съвременните градове. Те били обикновено оградени с високи каменни стени(или с дървени) с кули и масивни врати, а също с дълбоки ровове за защита от нападение на феодалите и нашествие на неприятели. Жителите на града, предимно занаятчии и търговци изпълнявали стражева служба и съставяли градско военно опълчение. Стените ограждащи средновековният град, с течение на времето ставали тесни и не побирали всички градски постройки. Около стените постепенно възникнали градски предградия, население главно със занаятчии, при което започнало деление на кварталите според специалността на занаятчиите. Така се появили улиците на ковачите, на оръжейниците, на дърводелците, на тъкачите и т.н.  На свой ред предградията се обградили с нов обръч от защитни стени и укрепления.
Размерите на западноевропейските градове били твърде малки. Обикновено населението им наброявало едва от хиляда до пет хиляди жители. През XIV - XV век градове с по 20-30 хил. жители се считали за големи градове. Само някои, много голями градове, имали население над 100 хил. души, като Париж, Милано, Венеция, Флоренция, Севиля.
Зад градските стени, а понякога и в тях, имало ниви, градини пренадлежащи на гражданите. Дребният добитък често пасял из самия град. Свинете си намирали там  богата храна тъй като сметта, останките от храната и нечистотиите обикновено се хвърляли през прозорците направо на улицата.
Улиците най - често са били без паваж, след пороен дъжд се образували огромни локви.
Улиците били криви и тясни, в някой от тях дори не прониквала и светлина.
За да овеличат жилищната си площ, гражданите били принудени да строят втори, трети етаж на къщите си. Така често се стигало до ситуация където  последните етажи и покривите на къщите от двете страни на улицата, буквално са могли да се "целуват". Растоянието между прозорците на последните етажи на някой къщи е било около един метър.
Централното място в градът бил обликновено пазарният площат. На близо до който била градската църква, а в градовете, в които имало самоуправление на гражданите - още и градско кметство.
В градовете поради антисанитарното им състояние често избухвали епидемии, смъртността от които била много голяма. Опустошителните пожари били честно явление в средновековният град. Причината затова било дървените къщи, а и къщите се допирали една в друга.




Бележки:

1. Ф. Енгелс, Произход на семейството, частната собственост и държавата. К. Марко и Ф. Енгелс, Съч., т.21 стр. 161
2. Пак там, стр. 163
3. К. Маркс и Ф. Енгелс, Немска идеология. К. Маркс и Ф. Енгелс. Съч., т. 3, стр. 51





Въпреки размера на тази публикация, се надявам да ви е било много интересно.



Няма коментари:

Публикуване на коментар