сряда, 13 декември 2017 г.

Кътинг тест


четвъртък, 30 ноември 2017 г.

Видео ревю на Пернишкият шлем


Тестване на пробивната сила на бойни стрели

Преди време заснех видео, където тествам пробивната сила на бойни стрели с боен връх тип играл

Ето и показателите:
Рефлексен лък 120см / 30 либри / 16 кг на опън
Дължина на опън 74 см
Стрели с естествени пера 84 см дълги.
Бойни върхове тип 7 или игла
От разтояни 20-25 метра.
Срещу тренировъчен щит от 1 см дебелина
Знам, че лъкът не е много силен и разстоянието не е много. Но Снимах клипът в двора на село. Възползвах се от максималното разстояние.


неделя, 15 октомври 2017 г.

Нов меч - LOTHAR, practice long sword

Преди няколко дни си взех нов меч.
Тъй като ми трябва по - качествен меч за HEMA.
Мечът е направен от  Wulflund  (Чехия).

Характеристики:
Обща дължина: 127.5 см
Дължина на острието: 95.5см
Ширина на острието при гарда: 4см
Ширина при средата на острието: 3см
Ширина при върха: 2.2см
Дебелина на режещият ръб: 2мм
Дължина на хилта: 32 см
Помел: листовиден, 8см
Дължина на ръкохватката: 22см
Ширина на гарда: 2см
Дължина на гарда: 24 см
CoP: около 62-63 см
CoB: 10 см
Твърдост: 50-52 единици по скалата на Рокуел
Тегло 1700 грама
Материал: пружинно-ресьорна стомана (spring steel)



Ръкохватката е покрита с лента от дебела естествена кафява кожа. Помелът е във формата на листо, гардът е оформен като каро, като ръбовете са от горната  и долната  страна.

Първо мнение:
На пръв поглед, мечът изглежда много добре, въпреки тежестта си, е много бърз.
харесва ми, че дръжката е направена с дебела кожена лента, между която има леко препокриване, по този начин ръката не се приплъзва .
Нивото на гъвкавост/пластичност на самото острие е много добро. Не е прекалено еластично, нито пък прекалено сковано.

Недостатъци:
Лично мое мнение, това което може би не ми харесва е това , че върха на острието е ужасно остър и по този начин могат да се нанесат щети. Разбира се това е лесно поправимо, смятам да го заобля, за да няма опасност.

Може да гледате и ревюто:



Очаквайте следващото видео в края на октомври.




сряда, 4 октомври 2017 г.

Кавалерийски меч - видео

Здравейте, отново, от много време не съм писал нови статии.
Тук ще ви представя първотоси видео посветено на най-хубавият ми меч - кавалерийски меч,които е остър.
От много време мисля да започна видео канал в Youtube , най - накрая сложих началото и на това мое начинание.
Представям ви и самото видео





Очаквайте до края на октомври и следващото ми видео.

петък, 4 август 2017 г.

Въоръжение и снаряжение на Българският елит от ВБЦ (част първа)

Реших да споделя с вас своите проучвания, изследвания и направени изводи за Българското снаряжение и въоръжение от Второто Българско Царство.
Относно подходът ми към историческите извори може да прочетете тук
Започвайки с възстанието на Асеневци. Тази първа статия ще обърна внимание на въоръжението и снаряжението на Българският елит в периода от 1185г. до 1241г. тоест  тримата братя Асен, Петър и Калоян,  като стигнем до Йоан Асен II.
Ясно е, че обикновените войници са се впускали в битка с един гамбезон (текстилна броня) и евентуално ризница. Бедните войници са слагали дори втори гамбезон , които е бил малко по-тънък и без ръкави. За оръжия са ползвали копия, брадви, боздугани и други по-евтини оръжия, които са били лесни за поддръжка. Имайте в предвид, че дори вилач(земеделски инструмент) може дабъде оръжие, при това изключително смъртоностно. Античните прашки са се използвали до към 16 век и са били изключително ефиктивни. Едно е да счупиш дървена дръжка на брадва, копие или боздуган, друго е, ако мечът ти се  повреди - иска се изкусен майстор и средства...
Да се върнем към основната тема, а именно въоръжението и снаряжението на Българският елит.
Като започне първо от снаряжението от долу на горе.


ГАМБЕЗОН 

Първата защита е както споменах по-горе гамбезонът . Toва е текстилна броня, изработва се от множество слоеве платове или подплатена с лен и памук. Дебелината е достигала до 2см. Между слоевете плат се слага памук или друг пълнеж. Ако този пълнеж е достатъчно плътен и дебел - дори да тръгнете само по гамбезон в битка, той е много добра защита. Този вид текстилна броня се носи под ризницата или под бронята, като има за цел да абсорбира удърите, също така да те предпази от самата броня/ризница. Често са се носили и гамбезони над ризниците за да не бъде нагрявана от слънцето, а също така допълнителният гамбезон е   допълнителна защита. По-късно както на запад така и тук са започнали да изобразяват личните си гербове върху връхният гамбезон.
В този отрязък от време(1185 - 1241г.) гамбезоните са били практически подплатени туники, които са стигали до колената. 
Под шлемовете са се слагали гамбезонни шапки или качулки, които са били на същият принцип.



РИЗНИЦА

Над гамбезонът се носи ризница от нитовани халки. С дълъг или къс ръкав. Ризниците са достигали до коленете, за да защитават бедрата, когато конник възседне коня си, ризниците са достигали до глезените така са защитавали цялата дължина на краката. Както е описано в "Византийски оръжия" от таксиархис Колиас. Като вече в XIII век ризниците са покривали цялото тяло. Ръкавите на ризниците са завършвали с ръкавици от същата плетка, както и крачоли за краката отново от същата плетка. Преди XIII век ризниците не са били изцяло нитовани, а само частично. В онова време металът не е бил толкова качествен колкото сега. Като дебелината на халките е варирала от 0,7мм до 1,5мм. А диаметъра на халките е варирал от 5.5мм до 10мм. С по-малък диаметър, всяка халка препокрива съседната, по този начин се създава плътна защита без слабо място. В XIII век се появяват плоските халки, като сегашните шайби, плоски халки с по-голям диаметър(по - голпм от 5.5 - 6мм), които препокриват съседните халки. По този начин защитата е дори още по-надеждна.
Плетката на самите ризници е била 4в1 или 6в1.


ЛАМЕЛАРЕН ДОСПЕХ


Над ризницата се носи Ламеларен доспех, това е доспех от метални пластини (ламели). ламелите са имали дебелина от 0,7мм до 1,8мм. Свързани помежду си посредством кожени шнурове. Тук при този доспех могат да се използва допълнителна кожена подложка, за допълнителна здравина. В допълнение с ламеларният доспех са се използвали и поли от ламеларни плочки. Която пола е защитавала бедрата и в зависимуст, колко е дълга е могла да покрие и коленете. Лемалрната пола е била свързана със самият ламелар или друг вариянт е е носила отделно посредством колан. Още едно допълнение към ламелара са ламеларните рамене. Тук отново са тези два варианта - да бъдат свързани към самият доспех или да се носят отделно прехващали са се към ризницата или отделен ремък към доспеха.
Има много варианти на тези рамене, аз съм избрал типът "ръкави"



Тъй, като ламелара, не може да препази някои части на тялото , се носи допълнително плетена ризница под него.
Тук искам да добавя, че към 1240-50г. ламеларите постепенно започват да отпадат от въоръжението и снаряжението на българският елит. Ламеларният доспех е надеждна защита, но поради някаква причина е бил изоставен. По мои лични наблюдения от моят ламеларен доспех и други подобни, мобилността в такъвдоспех е до известна стене(по-малко или повече) ограничена. В началото на XIII век започват да се носят предимно ризници с дълъг ръкав, ризничеви качулки и ризничеви чорапи с цел всяка част на тялото да бъде покрита и защитена. В самият края на XIII век и началото на XIV започват да навлизат и ново снаряжение "палто от пластини". За което ще говорим в следващите статии.


ЗАЩИТИ ЗА ГЛАВАТА


По-горе споменах за гамбезонната шакпа, тя се носи под шлемът - служи за допълнителна защита и изолация на самият шлем от главата. Изработва се на принципа на гамбезона. Освен гамбезонната шапка , друг вариант е гамбезонна качулка, която да покрива и раменете тилът и гърлото.

Ризничева качулка - носи се над гамбезонната шапка или качулка. За да покрива и предпазва раменете, тилът и частта, която не е защитена от ламеларният доспех.


ШЛЕМОВЕ

Сигментните шлемове отпадат още в XI век. Тогава се появяват конични шлемове от едно цяло парче. Това показва, колко добри са станали средновековните майстори. До края на XI век се използват и сигментните шлемове, но вече те са остаряло снаряжение, ползвали са се от най - бедните войници. Като вече в XII век сигментните шлемове напълно отпадат от инвентара на средновековният български войник.
Тъй като тук говорим само за елитните български войници - феодални собственици, заможни боляри и прочие. Ще спомена само два вида шлемове.
Първият вид е Коничен шлем от едно цяло парче стомана намерен при археологически разкопки в Пернишката крепост. Подобни шлемове са открити в браничевската област, някогашна Българска територия, днес част от Сръбската държава. Аналози на този шлем има и във Франция и в Германия. Като горната част на шлемът е извит леко напред към лицето. Извивката е с различен градус на наклон, в зависимост опитът на ковача и евентуално инструментите, които е ползвал. Шлемът се е използвал от XII век до към първата половина на XIII век, има декоративни вежди, които при находката на от Перник са се сляли с останалта част на шлемът. В центъра са се слагали пера. Можете да видите моята репродукция на този шлем тук
Врторият шлем е отново изработен от едно като покрива горната част на главата. Този шлем се нарича сервелие. Възниква към средата на XIII век. носи се като скрит шлем. По-късно в XIV век той еволюира в базинет. Към тези шлемове са се прикачвали койф покриващ  гърлото и тилът. Разбира се, имало е варианти с отделен ризничев койф.


Сервелие открито във велико Търново.



Трети вариант на шлем е така нареченият кетъл, сигментен шлем с козирка. Носени са от пехотата. Козирката защитава от удари идващи от горе - от конница. Кетълите са се използвали предимно от копиеносците и по-леко снаряжените войници. Затова няма да обръщаме много внимание на тях.


Тук искам да вметна една мое тълкование, интерпретация. Българският калпак, който днес познаваме много добре, навлезнал  така силно в нашите традиции и фоклор - идва точно от тези времена.
Във различни ръкописи се вижда как българите носят шлемове от едно парче още от 7-8 век. Според мен, това всъщност са шапки от кожа, които са пазили шлемовете от слънцето.

Защити за краката и ръцете

За защита на краката са използвали отново гамбезонни чорапи, които са абсорбирали  силата на удърите. Над гамбезонните чаорапи са се слагали ризничеви чорапи, на принципа съответно на плетената ризница. 
Когато си на кон, най - уязвимата част ще бъдат твоите крака. Съответно са съществували няколко вида защити за тази част 
Първата - прешивали са парче дърво между пластовете кожа на ботушите си.
Втората - на принципа на ламеларният доспех, ламелни пластини зашнурени с кожена връв. Този вид защита може да се види в "Скилица".
Третият вариянт -Кован протектор, на базата на античните наколенки. Toзи вид защита, може да се види на няколко православни стеатитови икони.

Защита за ръцете - до края на 12 век за защита на предмишницата са се използвали по-малки по размер ламели. Друга защита - метални шини занитени с кожен колан, или кожена подложка, варена кожа.
Като най-надеждна защита - бозубанди. Ковани от стомана протектори с дебелина между  1мм  и 1.3мм
Дори ръкавът на ризницата да достига до китките, е добре да бъде покрита с допълнителна защита от горе изброените. 


събота, 10 юни 2017 г.

Участие във Фестивала на средновековните традиции, бит и култура

Тази година на 20ти и 21ви май, взех участие във Фестивалът на средновековните традиции, бит и култура, който е организиран от АК "Калето" Мездра, с групата ни Проект: Св. Лазар представихме снаряжение и въоръжение на рицарите кръстоносци от Ордена на Св. Лазар, както и разликите в снаряжението на рицарите от различни периоди.Демонстрирахме приятелски дуели и битки.
Във фестивала тази година взеха участие около 50 реенактора, като се представи Българското снаряжение и въоръжение, бит и традиции от ранното средновековие до зрялото (13 в.)

петък, 9 юни 2017 г.

Ремонт на мечът от Hanwei

От както съм взел мечът за ръка и половина от Hanwei и започнах да го използвам, дръжката , гардът и помелът се разтракаха ужасно много. Това както знаете увеличава напрежението и луфта между частите на мечът могат да доведат до неговото счупване.
От година вече, се каних да го поправя. Последните месеци най - накрая го направих благодарение на Мирослав Андонов.
Причината за луфта е, че между дръжката, гарда и острието има много разстояние. Тъй като гардът и помелът са направени с машина, те са леки, недостатъчно плътни и както виждате на снимките в самият гард има отливка за дръжката, която отливка създава още повече луфт.
Вече този луфт го няма. Тествал съм мечът, при употреба не се разклаща никъде. Вече е годен за употреба без страх от счупване(разбира се колкото и да е добър един меч, винаги може да се счупи, сега вероятността да се счупи е по-малка).



петък, 28 април 2017 г.

Гамбезонни протектори за крака

Довърши си гамбезонните протектори за крака.
Изработени са от лен и суров памук.
с дебелина от половин сантиметър. Дължината им е от глезените до средата малко над коленете. Могат да се носят отделно само гамбезонните протектори или в съчетание с кованите протектори за крака и колене.
Към тях се прикрепват метални капачки за доълнителна защита.
Самите метални капачки са изработени от 65G стомана с дебелина от 1.6мм
Под тях се поставят ковани протектори изработени отново от 65G стомана с дебелина от 1.5мм
Като източник съм използвал "Кръстоносната Библия"


сряда, 15 март 2017 г.

Реплика на шлемът намерен в Пернишката крепост

Новият ми шлем.
Репродукция на археологическата находка в пернишката крепост. Едентични шлемове са намерени и в Българска крепост, която днес се намира в Сърбия.
Шлемът е разновидност на коничните нормански шлемове, като върхът е наклонен силно напред към лицето. Според мен(предположение), това е вдъхновено от тракийските шлемове.
Разновидност на тези шлемове има и в Германия.
Шлемът се е използвал във втората половина на 12 век и първата половина на 13 век.

Сега самата репродукция.

1.5мм дебелина на шлемът
Обшивка от 1.5мм занитена с медни нитове.
Наносникът е закрепен с две скоби, занитени с медни нитове.
от едно цяло парче стомана.
Подплатен е с естествена кожа.
Единственото отклонение от оригиналът е самият наносник , който е с 3мм дебелина. Нарочно е пуснат с малко по-голяма дължина за да покрие цялото лице, за допълнителна защита. Декориран е с малък кръст в горната си част. В оригинал скобите са държали улей за поставяне на пера.





вторник, 31 януари 2017 г.

Защита за главата

Ако си беден войник. Нямаш средства за снаряжение , ризница, ламеларен доспех, палто от пластини, или нагръдник, да не говорим за ръкавици и прочие...първото, за което трябва да помислиш е - как да защитиш главата си. Защото всеки удар в главата , е смъртоносен...В останалите части на тялото може да се отървеш и да се разминеш със смъртта...
Тук ще ви покажа, какво се носи , за да можете коректно и автентично да защитите най - важната част от тялото си в една битка, а именно главата.


Първо се поставя гамбезонна подшлемна шапка - изработва се от лен или памук и има пълнеж от парчета плат, памук или друг пълнеж, които да е съответно плътен и здрав.
Тя има за цел да омекотява ударите, ако нямате шлем е добре да си сложите поне тази гамбезонна шапка. Има вариации, където можете да си направите и гамбезонна качулка покриваща раменете и гърдите ви.







Над гамбезонната качулка аз съм поставил плетена качулка - или на английски койф(coif). Ризничевите качулки се изработват от стоманена тел(или някаква друга с по - ниско качество, което е било по-масовият вариант в средновековието), Нитовани с нит, като халките са имали диаметър от 6мм до 10мм, най-масовите са били от 7мм и  8мм. Ако халките са били пресовани(плоски), то в такъв случай халките покриват повече площ и става много по-плътно, в  някой части на плетката дори част от халките са се препокривали. Съответно моята качулка е от  9мм вътрешен диаметър на халките, не са пресовани(не са плоски),занитени с нитове.


Над всичко това аз слагам северлието си. Известно още като skull cap. Това е шлем от едно цяло парче стомана. На някои от северлиетата са се прикачали и ризничеви плетки за допълнителна защита. Много често дори северлиетата са се носили над гамбезонните шапки, а отгоре им ризничевата качулка.
Съответно моето северлие е изработено от 65G стомана, термично обработена и закалена, с дебелина от 1,5мм





Сервелието е изработено за моята реконструкция на рицар кръстоносец от Орденът на Св. Лазар. Но също така има сведения, че този вид шлемове са се носили и по Българските земи от Българи. Както се вижда на един от стенописите в Боянската църква. От рисунката се вижда, че войнът е с гамбезонна качулка и от горе със северлие.





В дясно виждате археологическа находка на северлие намерено в Търново,  със прикачена ризничева плетка, която се вързва под брадичката за да покрива и шията.






сряда, 25 януари 2017 г.

Средновековна Станимака

На скоро започнах проучване - до къде са стигали стените на Средновековният Станимака.
Тръгнах по  стените(буквално) на средновековният град. Проследих стените, които се виждат. За тази част, която не се вижда, изчетох източниците и проучваният, до които успях да се добера.

До XII век градът е бил едно малко селце (както всички са го описвали) разположен по склона от параклис "Св. Димитър" до "Метоха" . На върха, където сега ни гледа параклис "Св. Димитър" е имало градска крепост, която е играла роля на защитник на града, охрана за най-краткият път към Беломорието и пазител на границата. Средновековният град се разполагал по високите тераси, които са северозападно от Метоха. При обработването на лозята по склоновете е намерена фрагментирана керамика от XI-XIV век. В началото на XII век градът е започнал да се разраства и да слиза в равнината. С него се е измествал и некрополът му. В началото той се е намирал на север от църквата "Св. Богородица - Успение". При строежа на жилищни блокове на ул. "Д. Петков" през 1966-69г. са открити градени с каменни плочи гробове. Намерените стъклени гривни датират некропола от XI век. Когато градът слиза в равнината, неговият некропол се измества на север. В XIV век той стига до училище "Ангел Кънчев" и параклиса "Св. св. Константин и Елена".До тогава, градът се е разпростирал до Метоха. Всеки може да посети Метоха и да види крепостните стени, които минават и ограждат средновековната църква Св. Георги и метоха. Тези крепостни стени са обграждали и възвишението северо-източно от средновековната крепост на параклиса Св. Димитър.  В средновековието Асеновата крепост не е била част от Станимака, били са два града Станимака и Петрос. Обградени от крепостни стени свързани с търговски път стигащ до Беломорието. Днес по този път ние ходим до Асеновата крепост, до различните параклиси и т.н. Имало е и втори път, които е стигал до градската крепост на върха, на който днес се намира параклис Св. Димитър.  Долният път е минавал през сегашните горски пътеки и е стигал до Петрич. А горният път е стигал до градската крепост на Станимъка, като по всяка вероятност(мое предположение) е имало друга крепостна порта от юг,  извеждаща към пътища водещи към горните села след Асеновата крепост, манастира Св. Св. Кирик и Елена и крепостта Воден. Крепостта на Станимака, феодалната крепост  Петрич(Петрос) и третата крепост Воден(в квартал Горне Воден) са изграждали една мрежа от крепостни съоръжения охраняващи важен търговски път към Беломорието. Разбира се, имало е и други проходи, които да се използват за да преминат хората към Беломорието, но ако са искали да прекарат стоките си към Беломорието е трябвалода преминат през главният път минаващ през Станимака и Петрос. Днешният квартал Св. Георги или както ние Асеновградчани го знаем "Джордж Махала" възниква във края на 14 век малко градче на име Амбелинос (където през 17 век почива Паисий Хилендарски). До възникването на селцето Амбелинос, отвъд реката е се намирало гробището на Станимака. Втората половина на 13 век и 14 век градът предобива огромно значение и вляние.
Населението на Станимака в по-голямата си част било предимно от занаятчии, зидари и ковачи. За да могат да поддръжат гарнизона на града. Не малка част са били и земевладелци, като препитанието на Станимаклии било винарството. Още в Средновековието, Станимака е била известна с виното си, изкусните си занаятчии и майстори.
Документално - първият документ, в който се споменава старото име на Асеновград — Станимака, е Уставът на Бачковския манастир, написан от неговия основател, грузинския аристократ, главнокомандуващ западните войски на Византийската империя и управител на Пловдивската област — Григорий Бакуриани :



(глава II на Устава, където се изброяват владенията, които Бакуриани подарява на манастира)

„Дадохме и потвърдихме от имотите, подарени с благочестивите хрисовули като бащино владение и неотнемаемо и пълно господство в истинска собственост, които, бидейки отчислени, бяха потвърдени с благочестиви хрисовули. От тях първият и главният имот е крепостта или селото, което се намира в същата Филипополска тема и което се нарича Петрич, а местните жители го именуват изобщо Василикис, заедно с полските имения, спадащи към нея, т. е. местността, наречена Янова, в която сега бе застроен манастирът, местността Бачково, местността Добролонг, местността Добростан, местността Вурсей, местността Лалкова заедно с т. н. Аврова".




Грегорий Бакуряни изгражда Бачковският манастир, приключва градежът окончателно през 1083г., Паралелно с това строи и крепостта на мястото на параклис  Св. Димитър, която крепост трябвало да охранява гостоприемницата, метохът и църквата Св. Георги.
От този момент нататък, градът се развива като значим  средновековен град, със своите занаятчии и винари.
 Имало е множество воденици, които мелели, зада има достатъчно за изхранването на войската охранявала градът. С индикт от Бачковският манастир, Станимаклии, които претижавали мелници били данъчно облекчени, ако дават безвъзмезно хляб и брашно на църковната страноприемницата, която прютявала много странстващи пътници и търговци. Било наредено от Бакуряни  "всеки ден да се дава хляб и вино на пътуващите по този път"
За значението на Станимака през времето на първите Палеолози (1259—1344 г.) можем да съдим от това, че тя е била столица на Родопската област, наричана в историята на Кантакузин „Станимашка и Дзепенска”, т. е. Станимашка и Чепинска, и давала по време на война 1000 въоръжени конници и 7 000 пехотинци.



Из писмата на гранадския рицар Дон Анзизо Дел Гранада (Дон Аморе Море) - началото на XIII век



Старинния пътепис се намира в манастира на капуцините "Санта Мария дел Соренто" край Флоренция


II ПИСМО:


"...Един ден с дружинка посетихме ближен градец, наречен Станимако. Това е град на прохлада, многовековни дървета, метоси и скитове, сиреч, малки черковки. Малките черковки, всички високо по върховете, се обитават от строги, благочестиви мъже със седефени лица. Тях ги наричат светии. Тия хора нищо не работят; мълчаливо стоят пред скитовете, мълчаливо срещат и изпращат слънцето. Подвили нозе, те гледат втренчено напред, някъде далеч. Мълчаливо хората им носят и слагат храна: хляб, вариво, зеленчуци, и друхи, но те нищо не поглеждат, освен небето. Те са кожа и кости, същински мощи.

Те лекуват и изцеляват с поглед, докосване, попипване. Много забулени, тъжовни майки носят в торба на гръб болните си недъгави дечица тук , на високите върхове, при тях за да просят мълком изцеление. Седят дни и нощи и чакат ред, защото тук редът е закон. Никой, обаче, не приказва; нямо слагат болничето при нозете на светеца и чакат да отвърне той очи или да повдигне ръка, защото така той лекува и пъди всички бесове.

Посетихме после монастира „Светата Пречиста” или т. нар. „Иверска света обител” /Бачковски/Казват, че седем богоносни отци са дохождали тук и посочили мястото на монастира. И това място наистина е кът от рая. Край него бучи поток – широк и гръмовит, за да спомня на светите манастирски братя, онова, що им повелиха седемте отци, поръчителите техни пред небето. Тук видяхме много монаси от разни краища, но между тях всичките – ромеи не видяхме. От това проклето племе на ромеите никой не се пуща при Светата Иверска Пречиста.
Защото тук казват: Бог създаде три неща лоши в този свят, дори четири – змията, тахтабата и ромеите, но четвъртото не го казват".




IV ПИСМО: Дон Аморе Море...”Сънища на Изток” том І, стр. 120


Ти, донна Паула, ти, нектар, пит от сребърно гюмче, ги грозд, ти – черно тракийско вино.
Забравих да кажа, че когато бяхме в Иверската Света Пречиста /Бачковски м-р/, посетихме място, което наричат Клувия, дивно място, дето казват слизал сам архангел Израил. Там по стъпките негови ангелски, ние, грешните, стъпваме мълчешком към един връх стръмен и прав като върлина и на него се качихме босоноги, като взехме на гръб прашните каспети / един вид гети заедно с обуща/ . На този връх се слуша дъхът на небето и тихите небесни кимбали. И ние всички свалихме шапки и дигнахме глави и така запяхме първо химна на небесното благословение, сетне – нашият. Може една строфа от него вятърът да ти донесе там, в далечната Гренада.

Дворът на Светата Иверска Пречиста е застлан с плочи – бели, равни плочи, поставени там по диктовка на небето. В двора от памтивека растат широкостволи дървета, наречени жугер /божественият огън на целомъдрието/, плодовете негови, подобни на череши или балкански вишове се ядат, но вземат се като цяр срещу женско безплодие. На хилядо обече един е плоден, другите безплодни, така щото от толкова трябва да се търси само един, така е наредено от веки-веков.

В църквата на Светата Пречиста видяхме всичките икони покрити в злато, сребро и драгоценни камъни. В тези камъни изобилства многоцетният бял камък, сиреч-елмаз, сетне-червеният рубин и зеленият смаргд, среща се сапфир и бледосинята небесна ....
В светата съкровищтница, дето стигнахме по входовете със запалена борина видяхме много чудни неща, много свети мощи – светата ръчица на св. Кирил, св. Филомена, св. Димитър Агатоински и др.Видяхме много скъпоценни анголпии, антимис от зелена коприна, дебела един пръст и на нея храмът Господен. Тая света вещ била подарена на монастира от грузинкския княз Апасий, който до крак избил някога едно противно племе, наречено печенези, част ото това племе се промъкнало към Сердика и Ниш, дето се преименувало в попони /шопи – б.пр./
Всичко, което ведяхме тук ни много зарадва и окриля за далечния ни път. На връщане за града на Филипа минахме през едни села, които наричат Добралонг /Добралъка/ и Яворово, дето водата е сладка, но край тях лозя не видяхме, както ги видяхме край Смлинград, чието вино е черно като смола, черно като виното в Гренада. Йезус Мария! От това вино пихме без мяра от паници, котли и делви.

В нашия стан при хълма на Купидона, когато пристигнахме, заварихме, че се промъкнали тайно двама души арменци, едно хитро племе, посято навсякъде тука на изток. Тия арменци ни дадоха две гърнета с кумис, сиреч кисело мляко от магарица. Един от тях се нарича Агоп и ни каза, че брат му бил игумен на Светата Пречиста, йеромонах Мелхиседек, когото видяхме като благочестив человек божий.






За  самите крепостни стени.
До краят на XII век се изграждат от речни камъни крепостни стени достигащи до 2.2м дебелина. За да се охранява търговският път и българските(или византийски) граници е било нужно пресъствието на огромен гарнизон. За поддръжката на този гарнизон  и защитни съоръжения е имало нужда от ковачи, зидари и земеделци(както отбелязах горе).
Градските порти са се разполагали до чешмата, която се намира на бул. България. В посока север от портата по продължение на главният път са били изградени крепостни стени създаващи коридор. За да контролират броят минаващи по главният път за Беломорието. Този Път е стигал до  Източно от портата при разкопки са намерени основи на кула охраняваща северната порта на градът. Около тази кула са намерени и жилищни сгради. Тази кула е била на хълма Св. Архангел. По всяка вероятност е имала подвижен мост, които при продоляване на стените, войниците са се изтегляли в тази кула. От своя страна кулата е могла да се отбранява самостоятелно като кула Дон-Жон.
От Изток стената е следвала брега на река Чая. Като тогава по всяка вероятност реката е била много по буйна от сега. Източната порта е била там  където сега се намира "Железният мост" Последният мост към Бачково и Смолян. Той е бил единстеният мост прекосяващ и даващ достъп до източният бряг на река Чая. До началото на 19 век, той е бил изграден от масивни греди.
Стените са стигали преблизително до сегашният разклон за Асеновата крепост и са стигали до Св. Георги, продлжавали са по склона и са обграждали  градската крепост(сегашният скален връх Св. Димитър). като от запад хълмът на параклис Св. Димитър(градската крепост) е имал съсед, друго скално възвишение. От към западната част, където е планината, като се започне от параклис Св. Димитър и се стигне до параклис Св. Св. Кирик и Юлита, вероятно(това е мое предположение) е имало отново стена, точната следа не мога да проследа.
От западната част на Станимака е имало квартали, както и тераси служещи за изравняване на терена за отглеждане на лозя. Това мое смело твърдение идва от голямата концентрация на параклиси, които в основата си - зидовете им са средновековни. Там където има параклис - има и хора - където има хора има и къщи - където има къщи има махала.
Днес на една скала над ул. Прослав се намира средновековната църква Св. Ян. тази църква вероятно е обслужвала жителите на квартал разполагащ се по склона на планината достигащ до Параклис Св. Св. Кирик и Елена. Ясно се вижда как под нея са изградени арки за подравняван на терена.
Да продължим с крепостните стени.  Западно от параклис Св. Св. Кирик и Елена проследих крепостна стена, която стига до улица Брегова. Ясно се виждат следи от тази крепостна стена, която минава под училището Ангел Кънчев, което училище се намира между улиците Преслав и  Рилска. Точно от двете страни на това училище (източната и западната част) се виждат следи от зидове. Точно тези зидове се свързват със западната част на коридора  от крепостни стени, стигащ до северната порта. Така Станимъка (Асеновград) се изгражда между непроходимите възвишения на Родопа планина от запад и река Чая(сегашното й име) на изток.
Може да се види как, градът се разширява постепенно към равнината.


Чертеж направен след разкопки и проучване на крепостните стени през 1989 г.
1. Хълм Св. Архангели - Дон-Жон кула охраняваща северните порти на градът.
2. Некропол след XII в. - след построяването на крепостните стени. След век, градът се разширява на около 100 метра северно от Хълма Св. Архангели. Където се изгражда и коридор водещ до северната порта.
3. Некропол
4. Св. Ян
5. Св. Богородица
6. Станимака до XI в.
7. Метоха
8. Крепостна стена от XII в.



Прикачвам чертеж на крепостните стени.
Не съм поставил знаци за портите.











Тук искам да добавя още една информация - според археологическите разкопки провели се преди около 50 години - има сведения, че сградите и църквата Св. Ян(намираща се на бул. Бълария, на 60 метра преди разклона за Метоха)  са били опожарени по време на османското нашествие. Това показва, че в края на 14 век Станимъка е разполагала с значителен военен контингент и не се е дала без бой на османските турци.

Снимки на крепостните стени на градската крепост,  останали  до днес:






Източници:
  • Станимака - Духовно наследство
  • Асеновград в миналото - исторически очерг, Николай Хайтов, второ издание 1983г.
  • За Асеновата крепост