неделя, 25 август 2013 г.

Балкански полуостров - Название и граници

Название и  граници

Названието Балкански полуостров е било предложено за първи път и въведено в научен оборот от немския географ Аугуст Цойне през 1808 г. в публикуваната от него книга "Опит за научно описание на земята". Предлагайки това название автора се е ръководил от две обстоятелства.  На първо място, това е била аналогията с названията на другите два южни европейски полуострова: Апенинския и Пиренейския. Те, както е добре известно, получават имената си от планините, които доминират в тях. На второ място, немският географ е обърнал внимание на наложената още през античността географска представа, че планината Хемус(Балкан, Стара планина) е пресичала хоризонтално полуострова. Тази планинска верига не само дава географското наименование на полуострова, а и го разделя от останалата част на Европа.
Доминирало схващането, че планинската верига, наричана по това време все по - често Балкан, представлявала естествена географска граница на земите, които Цойне означава като "Балкански полуостров".
 Налагането на това название идва като резултат от две обективни обстоятелства. От една страна, това са опитите на учените от XIX в.  да очертаят по - точно границите на отделните европейски подрегиони и да преодолеят елементарното деление на Европейския континент на Западна, Източна, Северна и Южна Европа, завещано им от дейците на Просвещението. Заедно с това все още неоспорими били географските представи за отделните региони и в частност заземите между Черно, Адриатическо и Егейско море, предадени на европейските учени хуманисти с присъщото им преклонение пред авторитетите на Античността.
Преди Аугуст Цойне да въведе понятието Балкански полуостров, в научната книжнина са били използвани множество други различни названия за него. Някои от названията са: Илирийски, Тракийски, Дардански, Елинистичен, Римски, Византийски и др. Дори османската администрация обозначавала балканските си територий като Румелия(от турско словосъчетание "Рум - или" или буквално преведено "Римски земя" ).
Други европейски учени, пътешественици и дипломати, за които полуостровът е бил интересен повече от гледна точка на отношенията на християнска Европа с Османската империя, са предпочитали да го наричат Европейска Турция или Ориенталски полуостров. Самите балкански жители  дълго времe са нямали идея затова, че населяваните от тях земи се схващат от европейците ктоо бособен в географско, геополитическо и историко-типолоическо отношение регион.
През 1565 г. названието Балкан в този му смисъл се среща в официални османотурски документи. Още преди това обаче западни дипломати и пътешественици  споменават, че сред местното население планината е била известна като "Балкан". Първ за това съобщава италианският хуманист Филип Буонакорски Калимах пред 80те години на XV век.
Названието Балкан не се налага бързо на запад. А тук  на самият полуостров гърците и други жители на полуострова са предпочитали да се предържат към античното му име - Хемус. Упорито са повтарали очевидната неистина, прочетена в трудовете на античните автори, че Хемус е огромна планинска верига, част от една мощна "верига на света", която пресичала полуострова от изток на запад. От чиито върхове при ясно време можели да се видят едновремено Черно и Адриатическо море, както и реката Дунав.
 Съществува и друго предложение от къде идва названието Балкан. Някои го свързват с персийския израз Bala Khan. Което означава величествено, внушително. В  тази връзка се припомня, че в областта източно от Каспийско море, съществуват две планински възвишения с названието Balkhan. Изключение то тук е, че топонимът Балкан не е наложен от османците. А от множеството преселнически вълни, дори не е изключено това название да е било използвано и наложено от прабъларите, като се има предвид че  в техният език са съществували много персийски думи.
Разбира се тази теория има  относително значение, тъй като в нито един средновековен източник не е регистрирано названието  Балкан.
 Само 20 години след като Аугуст Цойне предлага полуостровът да се нарича Балкански, френският географ и минералог Ами Буе авторитетно опровергава заблудата, че Балканската планинска верига пресичала целият полуостров. Той очертал нейния обхват от Черноморе до р. Тимок.
Колкото повече европейските теритоии на Османска Турция се превръщали в средоточие на  Източният въпрос, толкова повече названието Балкански полуостров се налагало в дипломатическите среди, във вестникарските новини  и в битовата лексика на европейските и балкански народи. През последните десетилетия на XIX век то окончателно добило гражданственост. Успоредно с това полуостровът си спечелил печалната слава на "Барутен погреб" .
Впрочем още в края на XIX в. някои географи и историци са предлагали различни названия за тази част от Европа. Целта им е била да угодят на собствените си научни прищевки. През 1861г. известният немски албанолог Йохан Георг Фон Хан използвал названието Югоизточен полуостров. 30 години по-късно неговия сънародник еобалд Фишер въвел понятието Югоизточноевропйски полуостров.
След ПСВ , тази част от Европа освен географски и геополитически привкус. Особедно активни в пропагандата били немските учени. Според тях Балканският полуостров представлявал част от Югоизточна Европа и неговата северна граница били реките Дунав и Сава. Тази теза с охота била възприета от някои балкански интелектуалци от държавите, които попадали в полосата, северно от въпросната граница. За тях това била добра възможност да елиминират неприятните за европейското ухо определения "балкански държави" или "балкански нации".
 Прецизният географски анализ чертае северните граници на Балканския полуостров по линията от  устието на р. Идра (Идрия) вТриесткия залив, по южните склонове на    Юлийските Алпи, по басейна на р. Сава и по течението на р. Дунав по делтата й  на Чернорноморския бряг. Останалите граници са ясно очертани от бреговете на Адриатическо, Егейско и Черно море.
  С оглед Средновековната епоха, тези граници и ориентири са имали малко или дори почти никакво значение. Границите на един регион били определяни по различен начин и функционирали по различен начин в различните исторически епохи. Представите за тях също са исторически обосновани и не би могло да се пренесат механично от една епоха в друга. Средновековните жители на Балканския полуостров не са били обременени с представата, че техният регион с нещо е бил по - лош от останалата Европа. При тях дилемата да бъдат жители на Балканите, на Югоизточна Европа или на Средиземноморието не съществувала.
 Ако повечето от съвременните балкански нации могат да проследят своите корени в Средновековието, то наборът от средновековни балкански държави значително се различава от сегашния. При това тогава и разграничаването между "балкански" и "не балкански"   държави  не е съществувало. Ако искаме да направим списък на балканските средновековни държави, той би трябвало примерно да включва и Венеция. Тази италянска морска република имала крайбрежни, пристанищни, и островни владения на Балканите през голяма част от Средновековието. Унгарската монархия, поне от началото на XII в. е била и балканска държава. Тъй като под нейният скиптър са били известно време харватските земи, северна Босна и Херциговина, и Далмация.
Развитието на средновековните балкански държави и общества и тяхното географско разположение категорично отказва да се съобразява със съвременните представи за географска, политическа, езикова, религиозна или всякаква друга граница. През цялото Средновековие на Балканите съществували междуетнически, междудържавни и културни връзки и зависимости, които обикновено имали надграничен характер. Като за пример, Византия дълго време обединявала Балканския полуостров по своя скиптър, в нейните територии влизала Мала Азия, дори за кратък период влиали и Северна Африка, като и Близкият изток. Така Византийската империя смело нарушавала границите между Европа и Мала Азия, между Запад и Близкия изток.
Чрез бреговете на Черно море Балканският полуостров бил във връзка с Кавказ, а чрез Крим и северните черноморски брегове - с обширните равнинни пространства чак до Южен Урал. Следователно навсякъде по протежението на балканските географски граници, очертани от толкова  сигурни ориентири като морските брегове, виждаме по - скоро преливане на държавни, обществени, културни и икономически модели, отколкото изолация и обособеност.
С още по - голяма сила подобна констатация важи за северната гра ица на полуострова. По нейното протежение от Северното Черноморие до полуостров Исирия няма сериозни географски прегради, като изключим, разбира се, Карпатите. Тази граница е широко отворена на северозапад към Централна Европа и на североизток към равнинните пространства на Източна Европа и  Централна Азия. Чрез нея Балканският полуостров и обществата в него изпитвали постоянно влиянието на събития и явления, зародили се в обширните евро-азиатски ареали.
  Въпреки, че мнозина географи чертаят северната граница на Балканския полуостров в централния и североизточния й сектор по течението на р. Дунав, през Средновековието Влашката низина не може да бъде изключена от историческото, етническото и културно развитие на полуострова.
Всъщност от историческа, културна, религиозна и икономическа гледна точка река Дунав не е разделяла, а е обединявала хората, живеещи по двата й бряга. Дълго време Влашката низина била в пределите на Бъларскта държава. По - късно в нея се разпореждали различни номадски народи. Така пространството между Карптие, река Дунав и Черно море функционирало като част от  зоната  на синтез между номадизма и уседналото земеделие. Констатацията, че през Средновеоит Влшката низина е част от балканското развитие, не се поколебава и в периода на възникване и укрепване на Влашкото  воеводство  от началото  на XIV в.
Taзи държава по своето държавно и културно-религиозно развитие принадлижала към византийско-славянския държавен,религиозен, езиков и културен модел.
От всичко казано дотук може да се направи изводът, че границите на Балканския полуостров през Средновековието представлявали не толкова демаркационни линии, колкото динамични "контактни зони". Те свързвали балканските общества и държави с Апенинския полуостров, със Средиземноморието, с Мала Азия, с Кавказ и обществата по Черноморския бряг,  с Централна и Източна Европа, с Централна Азия. Тези многобройни и пъстри като обществено и културно съдържание контакти до голяма степен са отговорни за богатия обществено — културен  синтез, който се осъществявал на балканска земя. Затова като цяло Балканският полуостров може да се определи не като "кръстопът" или "мост", а като обширна "контактна зона", в която си давали и си дават среща разнообразни народи. От друга страна, тя е имала и много негативни последици за балканските общества и държави, защото е създавала и създава предпоставки за прекомерена обществено-политическа динамика и нестабилност.
Поради механизмите на функциониране на границите им и поради разположението им на важни пътища или трасета на движение балканските земи са привличали заселници, завоеватели, религиозни учения и др. Това води до възникването на прекомерно пъстра картина на обществени отношения, държавни модели, етнически структури, културни и др. Тази пъстрота е една от отличителните белези на Балканския полуостров в сравнение с останалите европейски региони.



Литература:
  Христо Матанов, Средновековни Балкани